Допускане на осиновяване без съгласие на родител – материалноправни и процесуални предпоставки според практиката на ВКС

Осиновяването без съгласието на биологичен родител е:

изключение от общото правило, че за осиновяване е необходимо изричното съгласие на родителите на осиновявания.

Това изключение е допустимо само при наличие на конкретни материалноправни предпоставки, които следва да бъдат установени по надлежния ред и при спазване на всички процесуални изисквания.

С настоящия анализ се разглежда подробно Решение № 571/22.11.2010 г. по гр.д. № 221/2009 г. на ВКС, IV г.о., което има водещо значение за тълкуването на чл. 93, ал. 1 от Семейния кодекс (в редакцията му преди 2009 г.) и очертава границите на допустимост на осиновяване без родителско съгласие.

1. Правна уредба: чл. 93 СК (отм.)

Чл. 93, ал. 1 СК (отм.) предвижда, че осиновяване може да бъде допуснато без съгласие на родител, ако той не полага грижи за детето и не му предоставя издръжка за продължителен период от време без уважителни причини.

Ключови елементи:

В производството по осиновяване молителят- осиновител трябва да установи едновременно и липса на полагани грижи, и неплащане на издръжка от страна на биологичния родител.

Това поведение трябва да е:

• трайно, да е продължило над 6 месеца.
• да не съществуват обективни пречки (напр. здравословно състояние, невъзможност да узнае за нуждите на детето) от страна на биологичния родител.

Съдът не приравнява автоматично отсъствието от живота на детето с отказ от родителска функция и допускане на осиновяване без съгласието на биологичния родител.

1. В разгледания от ВКС казус е установена следната фактическа обстановка:

Майката на детето е починала. След смъртта й бащата и детето живеят в дома на нейните родители около една година, след което бащата решава да работи в друг град. Постига уговорка с бабата и дядото детето да остане под техните грижи и в техния дом.

Бащата не е полагал непосредствени грижи, но не се е дезинтересирал напълно от детето:

• От месец май 2002 г. до 10.10.2006 г. е предоставял средства за издръжка за отглеждане на детето на неговите баба и дядо.
• Контактите с детето не са били прекъснати, макар и редки бащата е пътувал до дома на детето, за да го види.

В производството по осиновяване, образувано от бабата и дядото по майчина линия съдът приема, че грижите по отглеждане на детето са били възложени по споразумение с бабата и дядото, а не поради незаинтересованост от страна на бащата.

В производството по осиновяване бащата категорично е отказал да даде съгласие за осиновяване на детето от неговите баба и дядо и се е противопоставил на искането им.

Съдът приема и, че в отсъствието на доказателства за противоправно поведение на бащата, не са налице предпоставките за допускане на поисканото от бабата и дядото осиновяване на детето без съгласието на неговия баща и отхвърля искането за осиновяване на детето.

Заключение:

Кога се допуска осиновяване без съгласие на родител?

Според ВКС, осиновяването без съгласие на биологичен родител е допустимо, само ако са кумулативно изпълнени следните условия:

1. Трайна липса на грижи от страна на родителя към детето.
2. Липса на издръжка .
3. Противоправност.

➡️ Осиновяване без съгласие на родител не може да се допусне, ако не са изпълнени всички изисквания едновременно.

При липса на доказателства за пълна и трайна абдикация от родителска отговорност, биологичният родител запазва правото си на съгласие за осиновяване дори при отсъствие на интензивно участие в живота на детето и осиновяване без негово съгласие няма да бъде допуснато.

Често задавани въпроси при осиновяване без съгласие на биологичен родител:

1. Кога съдът може да допусне осиновяване без съгласие на родител?

Съдът може да допусне осиновяване без съгласие на родител, ако е доказано, че родителят трайно не полага грижи и не предоставя издръжка, и няма уважителни причини за това поведение. Изисква се и това поведение да е противоправно и трайно.

2. Какво означава „трайна липса на грижи“?

„Трайна липса на грижи“ означава дългосрочно, системно и необосновано отсъствие на всякакво участие на родителя в отглеждането и възпитанието на детето. Това се доказва с факти за липса на контакт, интерес и ангажимент.

3. Достатъчно ли е родителят да не живее с детето?

Не. Самото физическо отсъствие не е основание за отнемане на съгласие за осиновяване. Съдът преценява дали родителят е поддържал връзка, оказвал емоционална или материална подкрепа и има ли обективни причини за отсъствието.

4. Какви доказателства се изискват за липса на грижи и издръжка?

Изискват се документи и свидетелства за:

неплащане на издръжка

отсъствие на контакт

изказвания или действия, показващи отказ от участие

липса на интерес към училищен, здравен и социален статус на детето.

5. Може ли осиновяване да се допусне, ако родителят е предоставял издръжка чрез трети лица?

Да, предоставянето на издръжка чрез роднини или друг канал не изключва ангажимента на родителя. Ако има данни за договореност и фактическа подкрепа, съдът няма основание да приеме липса на издръжка.

Няма лесни отговори, но има честен разговор:

Ако този текст ви е накарал да се замислите – значи темата ви засяга пряко или косвено.

Осиновяването не е просто юридическа процедура, а съдба на дете.

Като адвокат по Семейно право съм виждала как добрите намерения могат да се сблъскат със закона – и как понякога родителските права не са въпрос на формалности, а на усещане за отговорност.

? Ако имате въпроси, неясноти или нужда да „подредим фактите“ – пишете ми. Ще ви изслушам. Само с внимание към това, което наистина е важно – детето и хората около него.

Свържете се с мен - нека говорим нормално за трудните теми.