Глас от сърцето: Как мълчанието ме научи да говоря.

Много преди да стана адвокат, бях дете с големи, дълбоки очи и още по-голямо чувство за справедливост.

Не знаех какво се крие зад термина „право“, но усещах какво е справедливостта. Дори и когато не можех да кажа на глас какво ме тревожи, в мен растеше увереността, че някой ден ще се науча не само да говоря, но и да защитавам. Все още не знаех какво се крие зад термина "право" ...

Сега, години по-късно, след успешно положени всички изпити на юридическия факултет, адвокатската ми кантора е посещавана от хора, които носят със себе си същото мълчание. Онзи поглед, скрит зад голевите, дълбоки очи, в който има страх, надежда, умора… и въпрос: „Ще ме чуе ли някой?“

Да. Ще Ви чуя.

Чувам и онова, което не се изрича с думи – затруднено дишане, треперене на ръце, сълзите, задържани „по работа“ , скрити зад: " не искам да Ви губя времето с моята история....Вашата история обаче, дава определението на термина "право".

Добрият адвокат знае закона, но истинският – познава човека.

В тази рубрика няма да говоря като юрист и адвокат с дългогодишна практика.

Ще говоря като човек. Ще споделям истории, прозрения, тихи победи и трудни избори.

Ще Ви разказвам не за членове, алинеи и съвременната съдебна практика, а за живота зад тях, който определя термина "право"

Вярвам, че гласът на сърцето е първият и последен аргумент в защита на Вашето право.

Добре дошли.

🕊️ Ако Вие или Ваш близък носите от онова мълчание – обадете ми се. Ще Ви чуя.

Ще намерите адреса на кантората, телефон и имейл тук