ПТП на пешеходна пътека. Съпричиняване.

Повод за написването на статията е попаднала ми съдебна практика, в която съдът приема да е налице съпричиняване от страна на пешеходеца за настъпилото ПТП на пешеходна пътека при множество нарушения на закона (Закон за движение по пътищата), извършени от страна на водача на превозното средство. В резултат на това прилагане на закона съдът е намалил поисканото от пострадалия пешеходец обезщетение за причинени неимуществени вреди поради съпричиняване на на вредоснония резултат- чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата гласи: ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезшетението може да се намали.

Подобно прилагане на закона е недопустимо по следните съображения:

В разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП, която е в сила от 26.01.2017 г. законодателят е предвидил, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Именно тази цитирана разпоредба на закона изключва приноса на пострадалия пешеходец за произшествието и за последвалите от него увреждания на пешеходеца и в хипотеза на противоправно поведение на водача връзка с настъпилото ПТП на пешеходна пътека.

Да изложим конкретен пример: установено е, че водачът на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, установени в ЗДвП: чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. “; „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“, чл. 20, ал. 1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. ”, чл. 20, ал. 2 – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. ”, чл. 116- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. “, чл. 119, ал. 1 – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре_. “ и по непредпазливост е причинил на пешеходеца средна телесна повреда. Именно тези ногобройни нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил, имащи отношение към произшествието, настъпило на пешеходна пътека, налагат извод за отсъствието на принос на пострадалия пешеходец, поради което и намаляването на обезщетениетоза неимуществени вреди, поискано от пострадалия, не следва да се допуска, а на пострадалия се присъди обезщетение, отговарящо на претъпрените болки и страния в пълен размер.