Добре е да се знае от съпрузите, че не всеки имот, макар и придобит по време на брака им, влиза в обхвата на така наречената съпружеска имуществена общност и принадлежи общо и на двамата, каквато е законовата терминология, ползвана и в съдебната практика.
Няколко думи за текста от Семейния кодекс, който е основен при споровете между бивши съпрузи по въпроса общ между тях или личен на единия съпруг е имот, закупен по време на брака. Текста на чл. 23 СК гласи буквално следното: „вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвмествен принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити“.
За да илюстрирам казаното още в началото, ще дам един съвсем опростен пример от многобройните казуси и спорове, които възникват между съпрузите по повод общото им имущество: Преди сключването на брака единият от съпрузите е натрупал спестявания по своя влог, сключва граждански брак и семейството решава да закупи жилище, тъй като живее под наем. В договора участва съпругът, който заплаща продажната цена от спестяванията, които има от преди сключването на брака си. Тъй като по влога са натрупани лични за съпруга средства, то закупеният имот не може да се третира като съпружеска имуществена общност и остава личен на съпруга, който го е закупил.
Още един пример, за да станат нещата по- опростени: съпругата е регистриран земеделски производител. В качеството й на бенефициент по европейска програма получава известна сума пари, с които закупува имот по време на брака си. След прекратяване на брака с развод, съпругът предявява иск за делба на имота като претендира половината от него, тъй като е придобит възмездно по времето на брака. Естествено съдът няма да допусне до делба имота с мотиви, че не може да се приеме , че е налице съвместен принос за придобиване на средствата, по личния влог приведени като безвъзмедна субсидия, с които средства е закупен имота от съпругата- земеделски производител. тези мотиви на съда следва да бъдат споделени.