Кога НЕ дължа получени пари от банков превод?

Реален казус от моята практика пред Апелативен съд – Пловдив

Делото касае твърдение на едно лице, че е направил два превода по банковата сметка на мой клиент ва обща стойност 35 000 евро. Първоначално се настояваше, че не е имало причина за извършване на банковите преводи, а по- късно, че парите са преведени с цел закупуване на жилище с пълномощник- моя клиент. Или, основната теза на ищеца срещу доверителят ми бе:

„Преведох пари — следователно трябва да ми се върнат.“

Звучи напълно логично. Но в правото личната логиката не е достатъчна.

Банковият превод сам по себе си не доказва нито основание, нито липса на основание за проведената сума, нито причината защо парите трябва да бъдат върнати.

Вярно е, че в едно такова производство ищецът трябва да докаже само, че е превел пари на ответника. Представянето на банковите преводи пред съда обаче не гарантира по никакъв начин връщането на парите!

В този анализ показвам реално дело, в което защитих своя клиент пред Апелативен съд – Пловдив от осъждане да върне на ищеца сума от 35 000 евро.

Казусът накратко:

---

1. Защо ищецът заведе делото?

Ищецът беше превел две суми на клиента ми, към онзи момент баща съпругата му:

Първоначално: 20 000 евро, а по- късно и 15 000 евро.

След развода на ищеца и дъщерята на клиента ми бившият вече зет твърди за преведените суми суми:

„Парите бяха за изпълнение на договор за поръчка: бях упълномощил бившият ми тъст да закупи жилище на мое име, за да живеем с дъщеря му в него. Тъстът ми не купи апартамент. Искам да го осъдите да ми върне парите, защото няма основание да ги задържа."

---

1. Какво установи съдът?

Банковият превод сам по себе си не доказва основание, че парите са преведени за закупуване на жилище и се дължи тяхното връщане.

1. Какво доказах аз пред съда като адвокат на бившия тъст:

Действително между ищеца и ответника е имало уговорка за закупуване на жилище- представих пълномощното за това.

Тази уговорка обаче е отпаднала много преди ищецът да направи двата банкови превода - този факт доказах като разпитах свидетели, че ищецът и съпругата му сами са започнали да търсят свой апартамент много преди двата банкови превода да бъдат направени.

Доказах, че сумата от 35 000 евро е била предназначена за дъщерята на моя клиент и детето на ищеца. Изисках по делото да се приложи бракоразводното дело на ищеца, в което той твърдеше, че сумата от 35 000 евро е превел по сметка на клиента ми за издръжка на детето и неговата майка. Това изказване на ищеца, макар и направено в друго съдебно производство се приема като признание на неизгоден за ищеца факт. Или- не може в едно съдебно производство да се твърди, че сумата е преведена на едно основание, а в следващо дело- да твърдиш, че основанието е съвсем друго.

Доказах, че сумата е преведена по банковата сметка на клиента ми, тъй като съпругата на ищеца не е разполагала с банкова сметка към момента на превеждане на парите- за това е постъпила по сметката на баща й.

Доказах и, че моят клиент и баща на съпругата е предал парите на дъщеря си.

И прие следното:

1. Договорът за поръчка никога не е бил изпълняван.

Следователно парите не са дадени за него.

1. Пари са давани по време на брак, в период на бременност и грижа за дете.

Това не е търговска сделка — това е семейна подкрепа.

1. Средствата са изразходвани за издръжка, детето, кучето, домакинството.

Точно така свидетелстваха близките им, а съдът прие показанията за достоверни.

1. Няма житейска логика парите да са дадени за покупка на имот, след като отношенията между съпрузите са били разрушени.

2. Не се доказва нито обогатяване, нито липса на основание.

Тежестта на доказване е върху ищеца. Той не доказа нищо.

---

1. Правният извод на съда:

„Липсва правна и житейска логика процесните суми да се приемат за изпълнение на договора за поръчка… Преведените средства са били предназначени за подпомагане и издръжка на бившата съпруга и роденото от брака им дете.“

Искът за 35 000 евро беше отхвърлен изцяло, а клиентът ми — ответник — получи присъдени и разноски.

---

1. Какво означава това за вас?

Много хора изпадат в подобна ситуация:

подпомагали са партньор;

давали са средства по време на връзка или брак;

след раздяла другата страна иска „връщане“;

или обратното — вие искате връщане;

няма договор;

няма доказателства за основанието;

а банката показва само движение на пари.

Точно тук повечето дела се печелят или губят.

Защо?

Защото парите рядко са дадени без основание. Основанието просто не е писмено.

И съдът търси истината в: поведение, свидетели, контекст, логика, хронология.

А не в банковото извлечение.

---

1. Какво трябва да направите, ако сте в подобна ситуация?

Не пишете съобщения в емоция.

Не заплашвайте с „ще върнеш парите“.

Не превеждайте нови средства.

Запазете всички чатове и имейли.

Изяснете правното основание — с адвокат, не сами.

Потърсете навременна защита — тези дела се „обръщат“ с правилната стратегия.

---

1. Заключение

Този казус показва нещо важно:

**Преводът не създава автоматично задължение за връщане.

Правото гледа факти, мотиви и житейска логика.**

А в ситуациите на раздяла, бременност, семейни конфликти и финансови жестове съдът преценява много внимателно.

---

Ако имате подобен казус – мога да ви помогна

Работя ежедневно с дела за:

неоснователно обогатяване

имуществени отношения след раздяла

връщане на суми

сложни доказателствени комбинации

казуси между роднини, партньори и бивши съпрузи

Ако се чудите:

„Длъжна ли съм да върна парите?“

„Имам ли право да си ги потърся?“

„Това дарение ли беше? Заем ли беше? Помощ ли беше?“

„Какво ще приеме съдът?“

Запишете час за консултация — ще получите ясна правна преценка и конкретен план за действие.

Бутона: „Запази час за консултация“