В гражданския оборот често се използва израза „оспорване на дарение“ или „дарението се оспорва“ в смисъл на това, че сякаш договорът за дарение е нещо несигурно, което разбира се е правно невярно.
Зад колебанието „дарението се оспорва“ по- скоро се крие притеснение на дарителя, че има вероятност, ако иска да подари имота на едното си дете, то другото може „да оспори дарението“.
В правния език това „оспорване на дарение“ се нарича иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част, на който има право всеки наследник със запазена част, която е нарушена от извършеното дарение.
При направено искане за възстановяване на запазена част страните- надарения и наследника с накърнена запазена част следва да предприемат действия по посочване на наследственото имущество, което да формира масата на неаследството към момента на смъртта на наследодателя ( имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството; извършените от наследодателя дарения) и това е безусловно необходимо, за да се прецени налице ли е накърняване на запазената част на наследника. Т.е. не всякога, при извършено дарение „дарението“ е несигурен начин за прехвърляне на права- ако наследодателят разполага и с други имущества, надареният ще запази полученото в дар от наследодателя, тъй като за законния наследник остават именно имущества, с които приживе наследодателят не се е разпоредил и така не е накърнил запазената част на законния си наследник.