Както знаете една от специалностите ми като адвокат е семейното право. Това изисква да познавам съдебната практика по всички дела, в които се разглеждат семейни спорове, най- честите от които са за родителски права. Така, днес се запознах с решение на касационния съд, което разглежда следния въпрос: „В интерес на малолетно дете / 2 години/ ли е предоставянето на родителските права на майка, за която е установено, че страда от биполярно разстройство. ” Неизменно съдът в решението отново посочва, че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно или поотделно. При развод между родителите, когато те не могат да постигнат съгласие относно това при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права и какъв ще е режимът на лични отношения между децата и родителите, посочените въпроси се решават от съда с оглед интересите на децата като следва да вземат предвид редица обстоятелства: възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода и пр. Изброяването не е лимитивно, а примерно. Същественото, което следва е, че при решаване на въпроса за упражняване на родителските права основното, което следва да се съобразява, е интересът на децата. На поставения тук въпрос съдът отговаря следното: Еднозначен отговор на въпроса дали е в интерес на детето родителските права върху него да се предоставят на майката, която страда от посоченото заболяване (биполярно разстройство), не може да се даде. Какъв е интересът на детето е извод, който съда следва да направи въз основа на комплексната оценка на всички данни по делото, които касаят двамата родители и обкръжаващата ги среда. Възможно е заболяването да е такова, че родителят обективно да не може да се грижи за детето. В този случай очевидно не може да се преценява интересът на детето от това родителските права да се предоставят на този родител. В случай, че здравословното състояние на родителя не е такова, което изключва възможността му да се грижи и да го отглежда, заболяването не следва да се разглежда като обуславящ за изводите на съда фактор, а да се преценява в съвкупност с всички други релевантни за решаването на този въпрос обстоятелства. Във всички случай обаче доминиращ следва да бъде интересът на детето, а не този на родителя, т.е. на изследване подлежи въпросът: в интерес на детето ли е да бъде отглеждано от майката страдаща от това заболяване. За изясняване на този въпрос е следвало да се съберат допълнителни доказателства, които да дадат отговор на въпроса относно годността на майката да полага пълноценни грижи за детето през цялото време и как установеното заболяване би се отразило на неговото нормално физическо и психическо развитие, в това число да назначи комплексна експертиза от вещи лица психолог и психиатър, които да дадат заключение в тази насока. В разглеждания казус, ако бъде установено, че макар и да страда от заболяването, майката е в състояние да полага пълноценни грижи за детето и, че заболяването й не се отразява негативно на интереса на детето, съдът ще постанови решение тя да упражнява родителските права.