Осиновяването е процедура с хуманна цел- по юридически път да се изгради пълноценно семейство с родители и деца, отношенията между които са основани на взаимопомощт, привързаноста и уважението между всичките му членове.
Не се ли запълни това съдържание, съдебната практика приема, че осиновяването е безпредметно и обществено неоправдано. В тези случаи е налице важно обстоятелство за прекратяване на осиновяването.
Съдебната практика е разяснила още и, че само по себе си различното местоживеене на осиновителя и осиновения не трябва да се третира като "важно обстоятелство за прекратяване на осиновяването".
Това е така, защото е възможно поради различни причини, понякога по необходимост, осиновителят и осиновеният:
да не живеят в едно и също населено място,
но да поддържат помежду си отношения, каквито цели да създаде институтът на осиновяването.
Целият режим на отношенията между родители и деца по Семейния кодекс, съответно и между осиновители и осиновени, е насочен да създаде между всички членове на семейството отношения на взаимопомощ, привързаност и уважение. В пълно съответствие със закона е осиновителят да цели да си осигури близостта на едно дете: осиновения. Когато тази близост липсва да иска прекратяване на осиновяването независимо от изгодата за осиновения.
Затова преценката доколко между осиновителя и осиновения са налице отношения като между родител и дете трябва да се прави:
не само с оглед интереса на последния,
но и съобразно интереса на осиновителя.
Двете преценки на съда, тази която прави при допускане на осиновяване, и тази, която прави при прекратяването му, са различни по естеството си.
Целта на първата е да се осигури всестранна защита на децата и при извършване на осиновяването.
Целта на втората е да се запазят само онези осиновявания, които са постигнали предназначението си, тоест създали са между осиновителя и осиновения отношения като между родител и дете.
В закона е предвидено основание за прекратяване на осиновяването, ако са налице обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител и осиновен.
Осиновителната връзка е дълбоко разстроена, когато: по причина на неизпълнение на родителския или синовния дълг или по други причини
страните са се дезинтересирали едни от други, продължително време не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Или както се изразяваме като адвокати "осиновителната връзка е изпразнена от съдържание', липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън, продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно.
Обстоятелствата, разстройващи дълбоко осиновителната връзка, могат да бъдат: да са проява на виновно поведение на едната от страните или и на двете, или да не са свързани с такова виновно поведение, а да са обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица.
Преценката дали са налице обстоятелства за прекратяване на осиновяването, които дълбоко разстройват отношенията между страните като тази преценка законът не свързва с установяването на вина.