Разкриване на тайната на осиновяването: право, болка и човешко достойнство

Наскоро при мен дойде жена на средна възраст. Спокойна, фина, осиновена...

Цял живот е носила прякор, прошепван зад гърба ѝ — „купена“. Като дете е преминала и преживяла подигравки и болезнени намеци, оставили дълбока тиха рана.

След препоръка на психолог да посети адвокат, който да й помогне при разкриване тайната на осиновяването й, тя реши да потърси информация за своите биологични родители. Не от гняв. А от вътрешна потребност — да се разпознае, да събере разпилените си части и да си позволи мир със себе си.

С промените в Семейния кодекс от март 2024 г., процедурата за разкриване на произход вече не изисква доказване на „важни обстоятелства“. Правото на осиновения да научи истината за своите биологични корени е признато безусловно. Такова право вече имат и неговите низходящи, съпруг/съпруга.

Съдът се произнася при закрити врати, като уведомява биологичните родители само ако бъдат призовани по реда на ГПК или ако не са починали. Целта е да се запази балансът между правото на лична идентичност и правото на личен и семеен живот.

Промяната е юридическа. Но пътят ѝ е дълбоко човешки.

Ако носите въпрос без отговор — потърсете ме. Понякога правото е ключ към вътрешно облекчение. Друг път — начало на личен мир.

Препоръчано четиво: Какво означаваше “важни обстоятелства” преди промените, четете тук: Разкриване тайната на осиновяване.