Разкриване тайната на осиновяването

Образувано е съдебно производство по подадена от осиновено лице молба, в която се сочи, че лицето знае, че е осиновено, изразило е желание да се запознае с биологичните си роднини и е поискано от съда да се предостави информация за биологичния произход, както и преписи от книжата и достъп до делото, с което е допуснато осиновяването, вкл. до информацията за биологичните й родители; изложени са съображения, че това е необходимо, за да изгради собствената си идентичност /да разбере откъде са семейните корени, какъв е биологичният производ, коя е жената, която е дала живот, кой е биологичния баща, има ли братя и сестри, на кого прилича, има ли заболявания в рода, които е наследила и предала на своите низходящи/, да предотврати евентуално кръвосмешение /непознаването на биологичния род може да доведе до обвързване на низходящите й с техни кръвни роднини, като към момента има едно дете/, да установи генетична предразположеност към някои заболявания /с оглед провеждане на профилактика, диспансеризация, скрининг на рискови групи и други здравни мерки при налични данни за фамилна обремененост/, да е запозната със съществуващите здравословни рискове и да е в състояние да вземе информирано решение за живота и здравето си и тези на поколението си.

Съдът е констатирал, че актът за раждане на молителката е съставен през 1977 година, а биологичната й майка при изслушването й пред първата инстанция е заявила, че не желае да бъде разкрита тайната на осиновяването – посочила е, че узнаването за настоящото производство е довело до влошаване на здравословното й състояние- отслабнала с 10 кг, започнала да вдига високо кръвно; изразила е притеснение от евентуално неодобрение на постъпката й от страна на съпруга и децата й; споделила е, че е родила, когато е била ученичка и родителите й не са я подкрепили и не е могла да разчита на никого, а по онова време извънбрачното дете е било заклеймявано като срамно и позорно за обществото; понастоящем нейното дете също е изградило осъдително мнение относно майките, които предоставят децата си за осиновяване; налице е преживяване на значителна травма, която сериозно е повлияла на психическото й състояние; от друга страна не са посочени достатъчно важни основания за разкриване на тайната на осиновяването.

При така изложеното именно се поставя въпроса за баланса на интересите от една страна осиновения да узнае произхода от своите биологични родители и от друга интереса на биологичния родител да запази тайната на осиновяването.

Признаването на правото на осиновения, обаче, е поставено в зависимост от „важни обстоятелства“, обосноваващи интереса от разкриване на тайната на осиновяването /т.е. законодателят е регламентирал правото на информация на осиновения за неговия биологичен произход, но при доказан правен интерес от това/. Това е така, защото българското законодателство регламентира както правото на запазване на тайната на осиновяването, така и правото на осиновения на информация; тайната на осиновяването е основен принцип, а разкриването на лични данни за биологичните родители може да бъде допуснато при наличие на конкретни предпоставки – на „важни обстоятелства“. Такива „важни обстоятелства“ по смисъла на закона представляват факти от обективната действителност, при възникването на които за молителя биха се породили определени правомерни правни последици, респективно такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния и социалния статус на осиновения или с неговия мироглед при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила, но и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители и техните родственици.

В разглеждания случай е установено, че рождения родител е жив и не желае тайната на осиновяването да бъде разкрита, сочейки, че производството е довело до влошаване на здравето и емоционалното му състояние и до възникване на опасност за разрив в семейството, което е създал.

От друга страна основният мотив за предоставяне на информация за произхода на молителката – правото да изгради собствената си идентичност, е основно емоционален, а останалите – установяване на генетична предразположеност към някои заболявания /като предпоставка за профилактика, диспансеризация, скрининг/ и предотвратяване на потенциално кръвосмешение, предпоставят хипотетични ситуации и съответно в случая не представляват „важни причини“, които да изпълнят хипотезата на правната норма.

Отразено е, че в образуваното производство съдът е призван да намери необходимия баланс при защитата на правно признатите интереси както на осиновения, така и на неговите осиновители, рождени родители, членове на техните семейства, деца и внуци – защото чл. 8 т. 1 ЕКЗПЧОС гарантира правото на личен и семеен живот както на осиновения, така и на неговите родители и осиновители.

В заключение, при извършване на съпоставка на горните обстоятелства, е намерено, че правилно съд е дал превес на интереса на биологичния родител да не бъде разкривана тайната на осиновяването.