Синдром на родителско отчуждение – съдебна практика и защита на правата на детето.

Случаите на родителско отчуждение зачестяват. Като адвокат, специализиран в семейното право, споделям реални решения и стратегии за защита на детето в подобни ситуации:

Днес ще говорим за тези случаи, при които единият родител системно накърнява образа на другия пред детето, създавайки негативни нагласи с цел отхвърляне от детето на другия родител. Този феномен, известен като "синдром на родителско отчуждение", се превърна в значим проблем при делата за родителски права след развод, който често остава неразпознат или неправилно квалифициран от съдилищата. Разбирането на актуалната съдебна практика по този въпрос е ключово за успешната защита на интересите на детето и в частност Ваши, ако детето бива отчуждавано от Вас.

Какво представлява синдромът на родителско отчуждение?

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, синдромът на родителско отчуждение се определя като "безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг". Този т нар. синдром, не е просто конфликт между родителите или временно отдръпване на детето – това е системно и целенасочено отчуждаване, което пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано от двамата родители и да има пълноценни лични отношения с всеки от тях. Конкретни примери от практиката ми, сочещи на целенасочено отчуждаване въздействие спрямо детето: "баща ти е лош", съответно и: "майка ти е лоша", "кажи на баща си, че няма да ходиш при него, защото там не е хубаво", "майка ти те заряза, защото живее с друг мъж" и пр., и пр....

Според Решение № 102/27.06.2019 г. на ВКС, особено уязвими към родителско отчуждение са децата на възраст между 3 и 10 години, тъй като в този възрастов период те все още не могат да различават критично несъответствията между собствените си възприятия и това, което им се внушава от другия родител. Тази уязвимост превръща ранното идентифициране на проблема в критично важно за благополучието на детето с цел прекратяване на отчуждителното въздействие.

Задължения на съда при съмнение за родителско отчуждение:

В последните години ВКС формира категорична и последователна практика относно процесуалните задължения на съда при наличие на данни за синдром на родителско отчуждение. Тази практика създава солидна основа за защита на интересите на децата и родителите, засегнати от този проблем.

Основното правило е закрепено в чл. 59, ал. 6, изр. 2 от Семейния кодекс: при наличие на данни за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение относно родителските права и режима на лични отношения, без да изслуша вещо лице-психолог. Това не е въпрос на преценка – това е императивно изискване, чието неспазване представлява съществено процесуално нарушение.

В Решение № 149/29.06.2020 г. ВКС подчертава, че експертизата следва да отговори на няколко ключови въпроса: - Налице ли е синдром на родителско отчуждение? - Каква е степента му и какви са причините за него? - Какви мерки са необходими за преодоляването му? - Готови ли са родителите да прилагат тези мерки?

Неназначаването на такава експертиза при наличие на индикации за отчуждение е основание за отмяна на решението. Това правило е потвърдено в множество решения, включително в Решение № 111/28.05.2018 г., Решение № 19/15.02.2019 г. и Решение № 240/23.10.2019 г. на ВКС.

Критерии за оценка на родителските качества:

Практиката на ВКС въвежда и важен критерий за оценка на родителските качества – отношението към проблема с родителското отчуждение. В Решение № 60168/17.06.2020 г. ВКС постановява, че родител, който е причина за родителско отчуждение и не съдейства за преодоляването му, не притежава достатъчно морални и възпитателски качества за упражняване на родителските права.

Това тълкуване има сериозни последици за определянето на родителските права. Съдът е длъжен да прецени дали най-добрият интерес на детето не изисква упражняването на правата да се предостави на другия родител, ако се установи, че отчуждаващият родител съзнателно накърнява отношението на детето с другия родител.

Неосъзнаването на вредните последици, активното противопоставяне на мерките за преодоляване или липсата на готовност за работа по проблема се приемат за отсъствие на нужните родителски качества.

Практически мерки за преодоляване на синдрома:

Когато се установи синдром на родителско отчуждение, съдът разполага с различни инструменти за преодоляването му. Съдебната практика признава, че в някои случаи е необходим специален подход към режима на лични отношения.

Според Решение № 149/29.06.2022 г., съдът може да постанови режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на: - Служител от дирекция "Социално подпомагане"; - Психолог; - Друго лице по местоживеене на детето;

Целта е постепенно времето за контакт между детето и отчуждение родител да се разшири, а присъствието на медииращото лице да отпадне, когато отношенията се нормализират. Това е изключително полезен инструмент за възстановяване на нарушената връзка между детето и отчуждения родител.

Тревожен случай от практиката:

Наскоро работих по случай, подобен на разгледания в Решение № 149/29.06.2020 г. на ВКС. При него дете, което в продължение на години е имало нормални отношения с майката, започва да отказва контакт с нея след като разбира, че майката има нова връзка. Информацията е предадена на детето от бабата по бащина линия.

Ситуацията ескалира до момент, в който детето, когато майката искаше да осъществи контакт вдигаше температура и започваше да повръща като отказваше категопично среща с майка си. А в посоченото решение, детето е заявило пред полицейски служител: "Предпочитам да се самоубия, отколкото да тръгна принудително"- в ден, в който бащата е поискал да се срещне с него. И в двата случая е налице драстична реакция при двете деца, която ясно показва наличието на тежък синдром на родителско отчуждение.

Как да защитим интереса на детето?

От опита си в тези сложни казуси съм извела няколко ключови принципа за защита на децата и родителите, засегнати от синдрома на родителско отчуждение:

1. Ранно идентифициране на признаците на родителско отчуждение.
2. Настояване за назначаване на експертиза с конкретни задачи към вещото лице в хода на съдебното производство.
3. Предлагане на поетапен режим за възстановяване на отношенията родител- дете.
4. Ангажиране на социалните служби за наблюдение и подкрепа.
5. Работа с родителите за осъзнаване на вредите от отчуждението- не е случайно, че разгледах два фрапиращи случаи на отчуждени от родителите деца!

Като адвокат, моя отговорност е не само да защитавам правата на клиента си, но и да поставям интересите на детето в центъра на всяко решение. Родителското отчуждение нанася дълбоки емоционални травми на децата, които могат да се проявяват дълго след приключване на делото, а понякога остават и непоправими следи!

Заключение:

Синдромът на родителско отчуждение е сложен психологически проблем, който изисква внимателен правен подход. Българската съдебна практика в лицето на ВКС е изградила солидна рамка от правила и принципи, които, когато се прилагат правилно, могат да защитят най-добрия интерес на детето.

Преди всичко обаче: никога не си позволявайте като родител да очерняте образа на другия родител прeд детето, дори и лично да смятате, че имате основание! Ако спазвате това правило, ще отгледате щастливо, уверено и здраво дете- каквото задължение носите по закон.

Като адвокат по семейно право, моята мисия е да помагам не само за законосъобразното разрешаване на семейните спорове, но и за минимизиране на емоционалните щети върху всички засегнати – особено децата. Вярвам, че професионалният подход към родителското отчуждение е едновременно правен и хуманен, защото зад всеки казус стоят реални човешки съдби и бъдещето на едно дете.

---

Адвокат Цветелина Трайкова е специалист по семейно право. Член е на Пловдивска адвокатска колегия и се занимава активно с дела, свързани с родителски права, режим на лични отношения и защита на интересите на децата при семейни конфликти.

Имате подобен казус? Свържете се с мен, за да обсъдим възможните правни стъпки.