Възлагане на родителски права- какво е добре да знам?

Терминът „възлагане на родителски права“ е правен и означава: непосредствена, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата от единия родител.

Когато единият родител е поискал от съда и той му е възложил за упражняване родителските права, това далеч не означава, че другият родител е лишен от родителски права или пък те са ограничени. Последното с едно изключение: единственото ограничение, което търпи родителят, комуто не са възложени за упражняване родителските права, е по- малкото време, което ще прекарва с детето/децата. Знаете, че този родител ще има предоставени от съда дни в месеца, ваканциите, празниците за осъществяване на т.нар. лични контакти с детето/децата.

3.Възлагане на родителски права е искане, отправено до съда от единия, а често и от двамата родители, което искане се разглежда в съдебно производство.

Наложеното в обществото мнение, че родителските права се предоставят за упражняване на майката е несъстоятелно. Законът не прави разлика в пола на родителите, когато разглежда въпроса за упражняването на родителските права. Повече по темата прочетете тук: Кога съдът предоставя родителските права на бащата?, като в статията посочвам конкретно решение на Върховен касационен съд (ВКС), с което е потвърдено съдебно решение, с което родителските права по отношение на две деца са преодставени за упражняване на бащата.

Искане за възлагане на родителски права до съда може да отправи всеки един родител- както майката, така и бащата и независимо дали детето е родено от брак или от фактическо съжителство.

При направено искане за възлагане на родителските права законът не прави разлика между родителите- т.е. тук съм категорична, че битуващото разбиране „съдът винаги дава децата на майката“ е невярно.

Законът, съответно и съдът никога не разделя родителите по този признак. Законодателният термин, установен в Семейния кодекс е „родител“.

Има само две изключения, в които Върховният съд още през 1974 година в свое постановление, разграничава родителите по признак майка и баща. И те са:

– възрастта на децата: при ниска възраст на детето (кърмаческа, детска), се приема, че майката е по- пригодният родител, който следва да упражнява родителските права. И това е напълно обяснимо и възприето в съдебната теория и практика като доказано, че в ниска възраст децата се нуждаят от майчина грижа и ласка. Ето защо родителските права спрямо деца в кърмаческа възраст ще се предоставят на майката. Но и това изключение не е абсолютно, тъй като съдът, преди да възложи родителските права за упражняване на единия родител, разглежда редица други обстоятелства и извършва задълбочена преценка, която е конкретна за всеки отделен случай. А задачата на адвоката е, да покаже на съда най- добрите родителски качества и умения на родителя, който представлява.

В насково приключил казус пред районен съд- Пловдив, родителските права в бракоразводно произдство спрямо дете на 1 г. и 6 месеца се предоставиха на бащата о критерий: грижа и отглеждане на детето, осигурен дом и близък, на който бащата може да разчита при отглеждане на детето. Повече за комплякса от критерии, които съдът следи в производствата за родителски права прочетет отново тук: Критерии на закона и принципи в производството за родителски права.

-пола на децата: приема се, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с него да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят за упражняване родителски права на бащата по отношение на момичета в пубертетна и предпубертетна възраст, което отново зависи от обстоятелствата на конкретния случай.

До искане за възлагане на родителски права се стига само, ако родителите не могат да постигнат съгласие и да представят пред съда споразумение относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права.

Т.е. при липса на съгласие на родителите по тези въпроси е ясно, че имаме спор за родителски права и съдът следва възложи за упражняване родителските права, да изпълни нелеката си задача да предпочете единия от родителите, който да отглежда детето/децата.

Статията е насочена към всички родители, на които им предстои да разрешат спор за родителски права и има за цел да покаже, че този спор не е състезание на финала, на което имаме печеливш и губещ родител, защото:

При възлагане на родителските права от страна на съда на единия от родителите и двамата родители са задължени и продължават да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният от съда родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респективно има изключителното право да ги упражнява.

Как мога да ви помогна?

Като адвокат с дългогодишна практика по семейно право, включително по сложни дела за родителски права, мога да ви съдействам във всяка стъпка – от събиране на доказателства до защита в съдебната зала.

Запишете час за своята консултация

Телефон за контакт

Или използвайте формата за контакт, за да разкажете своя случай.