- Терминът „възлагане на родителски права“ е правен и означава: непосредствена, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата от единия родител.
2.Когато единият родител е поискал от съда и той му е възложил за упражняване родителските права, това далеч не означава, че другият родител е лишен от родителски права или пък те са ограничени. Последното с едно изключение: единственото ограничение, което търпи родителят, комуто не са възложени за упражняване родителските права, е по- малкото време, което ще прекарва с детето/децата. Знаете, че този родител ще има предоставени от съда дни в месеца, ваканциите, празниците за осъществяване на т.нар. лични контакти с детето/децата.
3.Възлагане на родителски права е искане, отправено до съда от единия, а често и от двамата родители, което искане се разглежда в съдебно производство.
4.Искане за възлагане на родителски права до съда може да отправи всеки един родител- както майката, така и бащата и независимо дали детето е родено от брак или от фактическо съжителство.
При направено искане за възлагане на родителските права законът не прави разлика между родителите- т.е. тук съм категорична, че битуващото разбиране „съдът винаги дава децата на майката“ е невярно. Законът, съответно и съдът никога не разделя родителите по този признак. Законодателният термин е „родител“. Има само две изключения, в които Върховният съд още през 1974 година в свое постановление разграничава родителите по признак майка и баща. И те са:
– възрастта на децата: при ниска възраст на детето (кърмаческа, детска), майката е по- пригодният родител. И това е напълно обяснимо- в тази възраст децата се нуждаят от майчина грижа и ласка. Ето защо родителските права ще се предоставят на майката. Но и това изключение не е абсолютно, тъй като съдът, преди да възложи родителските права за упражняване на единия родител, разглежда редица други обстоятелства и извършва задълбочена преценка, която е конкретна за всеки отделен случай. А задачата на адвоката е, да покаже на съда най- добрите родителски качества и умения на родителя, който представлява.
-пола на децата: приема се, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно с него да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят за упражняване родителски права на бащата по отношение на момичета в пубертетна и предпубертетна възраст, ако майката има лош морал, няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата, страда от душевна болест, която пречи да упражнява родителски права и пр.
4.До искане за възлагане на родителски права се стига само, ако родителите не могат да постигнат съгласие и да представят пред съда споразумение относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права. Т.е. при липса на съгласие на родителите по тези въпроси е ясно, че имаме спор за родителски права и съдът следва възложи за упражняване родителските права, да изпълни нелеката си задача да предпочете единия от родителите, който да отглежда детето/децата.
Статията е насочена към всички родители, на които им предстои да разрешат спор за родителски права и има за цел да покаже, че този спор не е състезание, на финала, на което имаме печеливш и губещ родител, защото:
При възлагане на родителските права от страна на съда на единия от родителите и двамата родители са задължени и продължават да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респективно има изключителното право да ги упражнява.
