Вещото лице и споделеното родителство - какво казва ВКС?

В общественото пространство често се обсъжда възможността детето да бъде отглеждано по равно от двамата родители след раздяла или настъпила раздяла на родителите.

Т.нар. „споделено родителство“ набра популярност, но терминът звучи по‑скоро като политика, отколкото като правна реалност или пък предвидена в закона възможност.

Българското законодателство и съдебната практика изискват внимателна преценка за всяко конкретно съдебно производство, което касае дете, а не математическо разпределение на времето между майката и бащата по равно.

В наскоро постановено определение № 3836 от 28.07.2025 г. по гр.д. № 3146/2024 г., IV г.о., на ВКС категорично съдиите заявяват, че нито вещото лице, нито съдът могат да постановят отглеждане „по равно“ между родителите при липса на споразумение между тях двамата. Повече по този въпрос и в тази моя статия: Защо съдът не може да постанови споделени родителски права?

Какво е решението на ВКС?

Бащата в делото се оплаква, че въззивният съд не е съобразил заключението на вещото лице – детски психолог, според когото „най-удачният вариант за развитие на детето е то да прекарва равностойно време с двамата си родители“. ВКС отговаря ясно:

„Определянето на равна продължителност на времето, което детето ще прекарва при двамата родители, [...] е равнозначно на съвместно фактическо упражняване на родителски права, в който случай липсва необходимост от определяне на режим на лични отношения и издръжка.“

Съдът подчертава, че чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността за „споделено родителство“ при липса на изрично споразумение между родителите. Това означава: ако няма доброволно споразумение, съдът не може служебно да нареди отглеждане „по равно“.

Какво е ролята на вещото лице?

Заключенията на експерт-психолог имат значение за оценката на родителския капацитет, но не могат да подменят правото. ВКС отбелязва, че вещото лице не е орган, който определя правния режим. То не може да препоръчва решение, което противоречи на закона, дори и с добри намерения. Експертът дава психологическа оценка – съдът взема решението.

Какво следва за родителите?

Ако родителите искат детето им да бъде отглеждано равномерно от двамата, това може да се случи само по споразумение. В противен случай съдът трябва да предостави упражняването на родителските права на единия родител, а на другия – режим на лични отношения и задължение за издръжка.

Опитите да се издейства „половин-половин“ отглеждане без съгласие между страните не намират правна подкрепа и ще бъдат отхвърлени. Решението на ВКС потвърждава и утвърдената практика по въпроса – включително Тълкувателно решение № 1/2017 г.

Заключение:

Родителските права не са въпрос на аритметика, а на стабилност, сигурност и развитие за детето. Затова при липса на съгласие съдът трябва да вземе решение в интерес на детето, като ги предостави на единия родител. Всяко друго тълкуване би довело до правна несигурност и конфликти.