Първото, което като адвокат по семейно право, ще направя е да обърна внимание, че детето не бива да бъде поставяно в условия да избира един от родителите си. Това е не само чисто житейско правило- това е правило и в съдебните дела, в които се разглежда спора на родителите кой от тях ще упражнява родителски права. Защо това е така? Защото всяко дете обича и двамата си родители и поставянето пред избора кой от родителите си да избере е проява на незачитане чувствата и нуждите на детето. Зачитането на желанията на детето в съдебния спор за родителски права се означава с термина изслушване на детето от съда. Този термин ще разгледаме в друга статия, сега единствено ще посоча, че се изслушват от съда деца, навършили десетгодишна възраст. И това не е случайно- законодателят е определил тази възрастова граница при съображение, че на тази възраст децата имат достатъчна зрялост, за да заявят свои желания, съображения, да посочат ясно чувствата си. Второто, което като адвокат по семейно право искам да посоча с уговорката, че е най- важното в настоящото изложение, е следното: често _родителите погрешно смятата, че ако детето при изслушването си пред съда заявят категорично, нежеланието си да живеят с другия родител, то съдът ще присъди родителските права на тях._** Подобно мислене е невярно и води само до излишно напрежение между родителите, от което потърпевшо е самото дете, често поставяно в позицията на заложник в борбата за родителски права. Вярно е следното: при съдебния спор за родителски права съдът ще съобрази желанията и чувствата на детето заедно с всички останали събрани пред него доказателства, които се отнасят до редица въпроси, най- общо сведени до следните: какви са родителските качества на всеки един от родителите, какво е тяхното социално обкръжение, финансови възможности за отглеждане на детето, условията за живот при всеки един от родителите и пр. Отново ще направя уговорка: на нито един от тези въпроси, включително и на желанието на детето с кой от родителите си ще живее, съдът няма да даде приоритет. Всички въпроси се разглеждат съвкупно и са с еднаква важност, защото касаят цялостния интерес на детето. За да бъда разбрана по- добре ще дам един пример от практиката си: прекрасно дванайсетгодишно дете при изслушването си пред съда заяви, че желае да живее при баща си. На въпроса на съда защо предпочита да е с баща си, отговорът бе: "защото мама ме кара да уча, а при тати не е така". Е, съдът не присъди родителските права на бащата, бяха възложени за упражняване на майката, независимо от желанието на детето. И последно: съветът ми е: подхождайте внимателно и с разбиране към чувствата на децата си, вие сте пример за тяхното отношение един ден към вас самите.