Най-опасната илюзия: „Няма съдебно решение – значи мога да задържа детето“

Все по-често в практиката ми се срещат случаи, при които бащата взема детето и отказва да го върне, оправдавайки се с аргумента:

„Няма съдебно решение за родителските права. Аз съм родител. Имам право да задържа детето.“

Това твърдение е правно погрешно, рисково, опасно и вредно за самото дете.

Липсата на съдебно решение за родителски права не означава липса на правила.

Означава липса на яснота, стабилност и защита за детето, създаване на опасна ситуация за детето от собствения му родител.

Именно затова съдебното производство за родителски права и привременните мерки са важни – те създават правна рамка, която:

• защитава детето,
• гарантира предвидимост,
• предотвратява ескалация на конфликта,
• спира злоупотребата с родителска власт.

Какво казва законът: чл. 127 от Семейния кодекс:

Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, при спор между родителите относно:

• упражняването на родителските права,
• местоживеенето на детето,
• режима на лични отношения,
• издръжката,
• въпросът се решава от съда.

До постановяване на окончателно решение, съдът по искане на единия родител ще постанови: Привременни мерки – временен, но задължителен и за двамата родители режим, който действа незабавно и имат силата на съдебно решение до приключване на делото за развод, съответно на спора за родителски права.

Какво представляват привременните мерки и защо са важни за Вас като родител и за самото дете?

Привременните мерки са временни съдебни разпореждания, които:

• определят къде ще живее детето,
• кой родител ще упражнява родителските права,
• какъв ще бъде режимът на лични отношения с неотглеждащия родител,
• каква издръжка се дължи.

Най-важното: Привременните мерки подлежат на незабавно изпълнение.

Това означава: детето трябва да бъде върнато вед- нага от бащата на майката, а:

• отказът за връщане подлежи на принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител;
• неизпълнението на привременна мярка за родителски права може да доведе и да наказателно производство за извършено престъпление

Какъв е реалният риск, когато няма съдебен акт за привременни мерки:

В живота Ви това може да доведе до:

🚨 рязка и травматична раздяла на детето с основния обгрижващ родител - в случая с неговата майка 🚨 емоционален срив на детето от липсата на майката 🚨 родителско отчуждение на детето от майката 🚨 манипулации спрямо детето от страна на бащата, често и от негови близки 🚨 психологически натиск над майката да "подписва споразумение" 🚨 ескалиращ конфликт между родителите в спора за родителски права

А най-тежката последица:

Детето се превръща в инструмент за натиск срещу майката, вместо родителят да действа в негов интерес.

Груба грешка е мисълта: „Ще изчакам, да се разберем“

В 90% от случаите изчакването влошава ситуацията. Колкото повече време минава: толкова по-трудно се възстановява връзката с детето, толкова по-силно се наслагва психологическа травма, толкова по-сложно става доказването от страна на майката, че тя е основният отглеждащи родител.

В съдебната практика:

Първоначалното фактическо положение тежи изключително много. Първо: Кой родител: е обгрижвал детето, е водил на училище / градина, е организирал ежедневието, е осигурявал стабилност, — това става основен критерий при решението на съда.

Какво трябва да се направи незабавно, ако сте в тази ситуация:

1. Незабавно съдебно производство с искане да упражнявате родителски права
2. Искане за привременни мерки
3. Искане за незабавна защита на детето
4. Събиране на доказателства още в първите дни
5. Незабавен сигнал до съответните социални служби, че бащата задържа детето.

Тук времето работи или за вас, или срещу вас.

Често срещани заблуди, за които искам да предупредя родител, който смята, че законът му позволява да задържи детето:

❌ „Няма решение – значи няма правила“ → Грешно. Законът защитава детето, не правата на родител. ❌ „Ще задържа детето, за да имам доказателство пред съда, че го отглеждам“ → В повечето случаи това влошава позицията ви пред съда в спора за родителски права: ❌ „Съдът ще види, че полагам грижи за детето“ → Съдът гледа интереса на детето, не кой родител е по-настоятелен.

Каквито и съображения да има един родител да задържи детето и да не дава достъп на другия родител, съдът ще цени това в негативна за Вас светлина.

Как мисли съдът: водещ е интересът на детето

Съдът не пита: „Кой е прав да задържи детето?“

Съдът пита: „Къде детето ще бъде по-стабилно, спокойно и защитено?“ Тук се включва и поведението на всеки родител в изпълнение на задължението да осигури възможност за срещи на детето с другия родител.

Реалността: делата за родителски права се печелят със стратегия, изградена от адвокат по семейно правоадвокат по семейно право, с практика по дела за родителски правадела за родителски права, не с емоции или по- лошо: надеждата, че "всичко ще се оправи".

Делата за родителски права не са формалност - те касаят най- важното, детето.

Те са: доказателствени, психологически, стратегически. Грешна стъпка в началото може да предопредели целия процес. Заключение

Когато единият родител вземе детето и отказва да го върне, това не е „семеен спор“.

Това е кризисна ситуация, изискваща незабавна съдебна намеса.

Съдебното производство по привременните мерки не са формалност.

Те са спасителният механизъм, който: защитава детето, спира ескалацията, възстановява баланса. Консултация с адвокат по родителски права

Ако сте в подобна ситуация:

• детето не ви се връща;
• контактът е прекъснат;
• срещате заплахи, манипулации или натиск;

не отлагайте.

Ранната правна съдебна драстично увеличава шанса за благоприятен изход.

Запазете час за консултация:

Получете ясна оценка на ситуацията си

адвокат Цветелина Трайкова

Адвокат по дела за родителски права | Пловдив

Други полезни статии от блога ми:

Родителските права и достойно родителство: как съдът решава спора за родителски права и каква е ролята на адвоката?

Домашното насилие: Страх, срам и пътят към защита.

Емоционалното и психическо насилие: Невидимата форма на домашно насилие според ЗЗДН.