По мое мнение хипотезата е интересна, тъй като предстои произнасяне на ВКС във връзка с касационно основание, което има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос няма съдебна практика.
Установените по делото факти са следните:
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Съделителки са двете дъщери и наследници по закон на наследодател, починал през 2017 година. Установено е и, че наследодателят е бил собственик на делбения имот и че към момента на смъртта си е разведен, както и че е оставил саморъчно завещание за имота, предмет на делбата от 21.10.1993 година, в което е завещал цялото си имущество на едната си дъщеря, като е посочено изрично, че й завещава цялото си имущество при „преждевременна и неестествена” смърт. Отразено е също така в завещателното разпореждане, че то е продиктувано от дисхармоничните отношения във втория му брак, както и че при евентуален развод може да извърши промяна в наследствените отношения.
Завещанието е оспорено от другата дъщеря с възражение, че е нищожно на основание изложения в него мотив за съставянето му, а именно: „дисхармонични отношения във втория брак на наследодателя“, който мотив не съответства на добрите нрави и справедливостта. Поддържала е и възражение за несбъдване на условието, под което е направено завещанието.
Въззивният съд е приел, че завещанието е съставено под условие – настъпване на насилствена, принудителна смърт на завещателя; условието се свежда до обстоятелствата, при които ще настъпи смъртта, което условие не е забранено от закона. Извършил е тълкуване на изявената в завещанието воля като е счел, че изразът „при преждевременна и неестествена” смърт несъмнено сочи на поставено условие, при сбъдването на което да прояви действие завещанието. Ако смъртта настъпи без проявление на посочените обстоятелства, то завещанието не поражда действие.
По делото е приета медицинска експертиза, според която причина за смъртта на наследодателя е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на болестно състояние на сърдечния мускул, като няма данни за травматични увреждания или за насилие. С оглед на това съдът е намерил, че завещанието не проявява действието си, тъй като не се е сбъднало поставеното в него условие. По-нататък съдът е посочил, че „преждевременната и неестествена” смърт не е мотив на завещателя да извърши завещанието, а е условие на завещателното разпореждане. Изразеният в завещанието мотив е един – това са дисхармоничните отношения във втория брак и този мотив не противоречи на добрите нрави, поради което не би могъл да обуслови нищожност на завещанието /ако то бе произвело действие/.
Очаквам с интерес отговора на Касационната инстанция по поставения въпрос: при ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от едно лице, извършеното отбелязване „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява ли условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие.