Често на родителя не се харесва, това, което ще кажа по- долу, но то няма за цел да убеждава, а да помогне на родителя да разбере, че желанието на детето при кого от родителите си иска да живее не е водещо, а често пъти и не се взима предвид от съда като причина за предоставяне на родителски права.
В съдебната практика без противоречие се приема, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда.
Становища на родителите съответно и направено искане пред съда за упражняване на родителски права, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание, вземат се предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични контакти. Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече с оглед конкретното му психоемоционално състояние. В случая съдът е съобразил установените по делото данни и ги е анализирал в тяхната взаимовръзка, извършил е детайлна оценка на качествата и възможностите на двамата родители да се грижат за децата. Съобразил е, че макар и момичетата да се чувстват добре и интегрирани в разширения семеен кръг на бащата в къщата в [населено място], последният на практика е прехвърлил родителската отговорност и грижите за момичетата на своята майка.
Отчел е изразеното желание на голямата дъщеря да остане в дома на бащата. Водеща е преценката на съда за наличие на синдром на родителско отчуждение, провокирано от внушенията на бащата и от бабата по бащина линия. При тази ситуация съдът е преценил, че децата следва да се върнат в дома на майката в [населено място], която се е грижила за тях до раздялата на родителите. Съдът подробно и мотивирано е изложил доводи, обосновали крайното му разрешение и несъгласието на касатора с тях не е основание за допускане на касационно обжалване.