Исторически бележки: до 1945 година в българското право е установена т.нар. пълна разделност на имуществата на съпрузите- всеки съпруг придобива единствено за себе си и се разпорежда с придобитото по време на брака сам. След 1945 година се въведе възможност в случай на развод съпругът да поиска от съда да му присъди част от това, което другият съпруг е придобил по време на брака „по справедливост“ и да получи имот или пари.
Първият въведен семеен кодекс от 1968 година въведе съвсем ново правило на имушествени отношение между съпрузи, който замени т.нар. разделност, за която стана дума по- горе, и въведе принципа, че всички вещи и вещни права, придобити по време на брака, освен придобитите по наследство или дарение, са общи на двамата съпрузи. С тази нова уредба практически се очертават два вида имущества за съпруга: негови лични и имущества, които влизат в общото за съпрузите имущество, в което те имат равни права без значение кой от съпрузите е допринесъл за придобиването. Единствено в „изключителен случай“ може да се определи по- голям дял на единия съпруг. Съдебната практика е дала следния пример за „изключителен случай“: ако през времето на брака единият съпруг се е трудил и е пестил средства, а другият не е работил или е разпилявал придобитото, единствено и само тогава се допуска да съществува разлика в приноса.
Новият Семеен кодекс от 1985 година смегчи това правило като добави още едно изискване придобиването на вещни права по време на брака да е станало в резултат на съвмествен принос, но и включи в обхвата на съпружеската имуществена общност и паричните влогове, придобити през времетраенето на брака, но при условие, че е налице съвместен принос. В последния Семеен кодекс, действащ по настоящем от 2009 година отново се включва режима на съпружеската имуществена общност. Макар да съществуват пред съпрузите три възможности за уреждане на имуществените им отношения към настоящия момент съпружеската имуществена общност се явява най- разпространеният, за това според мен и най- важният, тъй като все още съдебната практика, а и аз като адвокат се сблъсквам с казуси, при които съпрузите не могат или не искат да разграничат придобитото по време на брака на общо и лично имущество.
Как най- лесно се прави разграничение на общото за съпрузите имущество и личното имущество на съпруг, придобито по време на брака. Остава уговорката, че Семейният кодекс от 2009 година говори отново само за вещни права, придобити по време на брака (влоговете са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност). Законът обявява за общи всички вещни права, придобити по време на брака, без значение от кой от двамата съпрузи тогава и само тогава, когато вещните права се придобиват в резултат на съвместен принос. Съвместният принос, продължава законът, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Всички от посочените форми на принос са равнопоставени- на никоя от тях не се дава приритет за сметка на друга.
И така: общ за съпрузите е всеки имот, съотв. движима вещ, която е придобита по време на брака при съвместен принос без значение на чие име е придобито правото на собственост.