Решението за развод е едно от най- трудните, които се взима. То е резултат на личен акт и на сериозно обмисляне.
Прекратяването на брака може да се осъществи само по съдебен ред. Това може да стане и чрез предявяване на иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В производството съдът изследва причините и основанието на дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
С настоящото днес ние ще разгледаме една от възможностите за прекратяване на брака, а именно: хипотезата, в която съпрузите не са постигнали дълбоко и непоколебимо според закона съгласие за прекратяване на брака си чрез развод.
Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите лисва взаимност, уважение и доверие. В такива случаи брачната връзка съществува само формално и няма съдържанието, което морала и закона й придават. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да бъдат възстановени нормалните отношения между съпрузите. Отношенията са в такова състояние, което изключва възможността това разстройство да бъде преодоляно.
Иск за прекратяване на брака по съдебен ред може да се предяви от всеки един от съпрузите. Това право на съпруга не е ограничено от срок и не се погасява по давност. То е лично и ненаследимо право.
Основанията, на които може да се иска прекратяване на брака са такива факти, които настъпват след сключване на брака и водят до нетипично състояние на брачната връзка, характеризиращо я като дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Тези основания могат да бъдат най- различни и за всеки отделен случай съдът установява, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо. Съдът ще обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните и ще прецени как те са се отразили на брака на съпрузите. Всяка посочена причина (напр. изневяра, злоупотреба с алкохол, дълго отсъствие на съпруга от дома и т.н.) трябва да е дала съществено отражение върху брачните отношения. Причините, които се сочат за дълбоко и непоправимо разстройства на брака трябва да са сериозни Ако това е така, ясно е, че такъв брак не следва да се запазва.
Ако е направено искане за произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство, съдът в решението ще посочи кой е виновният съпруг. Вината за разстройството на брака може да се разглежда само в бракоразводния процес, но не и в други производства.
Единственото основание на което се прекратява бракът, е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. То не е свързано с установяване на вина и нейната степен. Ако бракът не изпълнява основните функции, които му придават морала и закона, то той е безполезен и за обществото, и за съпрузите, и за децата. Бракът не може да играе роля на наказание и когато е дълбоко и непоправимо разстроен, се прекратява без оглед становището, което е заел невиновният съпруг.
Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения.
В първото по делото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните следва да се явят лично. Само ако причината за неявяването е уважителна и съответно е доказана пред съда, делото може да бъде отложено.
Ако от брака има родени ненавъшили пълнолетие деца, съдът ще разгледа искове и за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката на децата, както и служебно ще се произнесе за ползването на семейното жилище. Други въпроси, които могат да се поставят пред съда са за фамилното име и издръжката между съпрузите.