Дали така нареченият „синдром на родителско отчуждение”, наблюдаван при деца на разделени родители, е основание за ограничаване или лишаване от родителски права на родителя, спрямо когото децата изпитват одобрение?
Наличието на синдром на родителско отчуждение като психическо заболяване на децата само по себе си естествено не може да е основание за ограничаване на родителските права на другия родител.
Основанието е поведението на този родител, което води до възникване, задълбочаване и поддържане на този синдром.
Поведение на отчуждаващия родител (настройване на детето/децата срещу другия родител, напр.да се внушава, че той е лош, че не обича децата и пр., довели до това- детето/децата да не искат да се виждат с него и пр.), е причината за налагането на родителските му права.
Без значение при установеното поведение на настройващия децата срещу другия родител е дали той има родителски капацитет и дали децата изпитват одобрение към него.
Целта на ограничаването на родителските му права в случая е децата/детето да бъдат предпазени от неговото противоправно въздействие, което ги лишава от нормалната и необходима за всяка пълноценна личност емоционална връзка с родителя, от който децата се отчуждават.
Пример за ограничаване родителски права: да бъде задължен отчуждаващият родител да осъществява лични контакти с детето/децата в присъствие на детски психолог.