Собственост върху постройки, строени по време на брак.

Тънката линия между лична и съпружеска собственост:

Въпросът за собствеността върху недвижими имоти, придобити по време на брака, често създава сложни правни казуси. Особено когато става дума за сгради, построени в личен имот на единия съпруг, но по време на брачния съюз. Къде минава границата между личната собственост и съпружеската имуществена общност?

Съвременно решение на Върховния касационен съд хвърля светлина върху този сложен въпрос и си заслужава да го разгледаме по-подробно.

Казусът накратко:

Производството е по установителен иск за собственост относно 1/3 идеална част от поземлен имот и построените в него три сгради: една жилищна и две стопански. Ищцата претендира, че е собственик на посочените идеални части по наследство от баща си, починал през 2006 г., като твърди, че поземленият имот и сградите са били негова лична собственост, а не са представлявали съпружеска имуществена общност с ответницата.

Ответницата поддържа обратното - и имотът, и сградите са били част от съпружеската имуществена общност, тъй като тя и бащата на ищцата са живели заедно от май 1976 г., макар официално да са сключили брак през 1979 г.

Ключовият правен въпрос:

В центъра на спора стои въпросът: Оборена ли е презумпцията на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс, ако постройката в личен имот на единия съпруг е изградена по време на брака, но не със семейни средства, а от трето лице?

Какво казва законът?

Според чл. 21, ал. 1 от СК: вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Същевременно, чл. 92 от Закона за собствеността установява правила относно собствеността на създаденото приращение през време на брака.

Какво реши съдът?

ВКС обръща внимание на важното тълкувателно решение № 5/1972 г., което дава принципно разрешение за статута на постройки върху имот, изключителна собственост на единия от съпрузите. Според него, когато постройката е изградена по време на брака в личен имот на единия съпруг, но не със семейни средства, а от трето лице, презумпцията за съпружеска имуществена общност е оборена.

В Решение № 288/30.03.2010 г. се приема, че изграждането на обект в имот - индивидуална собственост на единия съпруг, по време на брака има за последица възникване на право на собственост за съпруга на основание приращение, ако е станало със средства и дейност на трето лице. В този случай липсва съвместен принос и презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) е оборена.

Поуките от този казус:

1. Внимателно документиране - важно е да се пази документацията за произхода на средствата при строеж в личен имот на единия съпруг.

Заключение:

Този случай ни напомня колко сложни могат да бъдат семейноимуществените отношения, особено когато става въпрос за недвижими имоти и постройки. Семейното право изисква не само познаване на законовите текстове, но и разбиране на дългогодишната съдебна практика и тълкувателните решения, които често имат решаващо значение за изхода на делото.

Ако се сблъсквате с подобни въпроси, най-добрият подход е да потърсите консултация с адвокат, специализиран в семейното право, който може да ви предложи индивидуализирана правна помощ съобразно конкретните обстоятелства на вашия случай.