Развод по взаимно съгласие звучи просто: двама души се разбират, подписват споразумение, съдът го одобрява.
Процесът наистина е бърз – обикновено едно съдебно заседание.
Но дяволът не е в процедурата. Дяволът е в споразумението.
Видяла съм стотици двойки, които са подписали "взаимно съгласие" – и три месеца по-късно са обратно в съда, карайки се за неща, които са "мислели, че са уредили".
Проблемът не е че не са се разбрали в момента. Проблемът е че споразумението не е предвидило реалността след подписа.
Ето петте критични неща, които пълноценното споразумение за развод ТРЯБВА да съдържа – но повечето шаблони пропускат.
- Механизъм за изпълнение, не само размер на издръжката.
Какво пише в повечето споразумения: "Бащата се задължава да заплаща издръжка за детето в размер на 300 лв месечно."
Какво липсва: Как, кога, къде – и какво става ако не плати. Реалността "Задължава се" не означава "ще плати".
Срещала съм десетки жени които държат споразумение с подпис и печат – и нула пари в сметката. Защо? Защото споразумението не казва:
По коя банкова сметка (IBAN) До кое число на месеца (конкретна дата) Какво става при закъснение (лихва? неустойка?) Как се документира плащането
Резултат: Всеки месец е преговори, обяснения, напрежение.
Как изглежда пълноценна клауза Издръжка за детето: "Бащата заплаща издръжка в размер на 300 лв месечно, като сумата се превежда по банкова сметка IBAN: [конкретен номер] на майката, не по-късно от 5-то число на текущия месец. При забава повече от 5 дни, дължи се законна лихва за просрочие. При неплащане на две месечни вноски, майката има право да подаде молба за принудително изпълнение без покана. Плащанията се документират чрез банкови преводи с основание 'Издръжка [месец]'."
Разликата? Първият вариант е благо пожелание. Вторият вариант е изпълним документ.
- Точен график за лични контакти, не общи фрази. Какво пише в повечето споразумения:
"Бащата има право на лични контакти с детето всеки уикенд и половината ваканции."
Какво липсва: Дефиниция на "уикенд", "половина", "предаване", "извънредни ситуации".
Реалността Всяка неясна дума е бъдещ конфликт между родителите или ново съдебно дело. "Уикенд" означава ли от петък вечер или събота сутрин? "Половината ваканции" – кой избира коя половина? Ако детето е болно в петък следобед – "уикендът" се отлага ли?
Без конкретика, всяка седмица е преговори. Как изглежда пълноценна клауза График за лични контакти:
"Детето прекарва време с бащата по следния график: Редовни уикенди: Всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца Предаване: Петък 17:00ч на адрес [адрес на майката] Връщане: Неделя 18:00ч на същия адрес Ваканции: Летни: Бащата – първата половина на юли; Майката – втората половина на юли и август Коледни: Редуват се всяка година (2024 – с баща; 2025 – с майка) Великденски: Противоположно на коледните
При болест на детето Ако детето има температура над 38° или вирусна болест, контактът се отлага за следващия планиран уикенд. Родителят при когото е детето уведомява другия не по-късно от 2 часа преди предаването
Комуникация: Промени в графика се съгласуват писмено (Viber/SMS) минимум 48 часа предварително Спешни ситуации – телефонно с последваща писмена потвърждение"*
Разликата?
Първият вариант генерира 20 съобщения седмично. Вторият вариант всички знаят какво, кога, как.
- Уговорка на родителите за вземане на решения за детето, не само "съвместно упражняване"
Какво пише в повечето споразумения: "Родителските права се упражняват съвместно от двамата родители." Какво липсва: Какво означава "съвместно" в практиката. Реалността "Съвместно" в 10 сутринта когато детето е паднало в училище и трябва да решите дали да викате линейка? "Съвместно" когато единият иска детето в частно училище, другият в държавно? "Съвместно" когато не си говорите от 6 месеца?
Без конкретен механизъм, "съвместно" означава блокада.
Как изглежда пълноценна клауза Вземане на решения: "Родителските права се упражняват съвместно, като: Решения изискващи съгласието на двамата: Избор на учебно заведение (детска градина, училище, университет) Медицински интервенции извън спешни случаи (операции, дългосрочно лечение, ваксини извън задължителния календар) Издаване на документи за чужбина (паспорт, визи) Пътуване в чужбина над 7 дни Решения които всеки родител взема самостоятелно: Ежедневна рутина (храна, сън, облекло) Извънкласни дейности до 2 часа седмично Спешна медицинска помощ Социални контакти (приятели, рожденни дни) При несъгласие: Родителите се опитват да постигнат консенсус в 7-дневен срок Ако не успеят, използват медиатор Ако и медиацията е неуспешна, всеки има право да търси съдебно решение Комуникация за важни решения: Предложението се изпраща писмено с аргументи Другият родител отговаря в 72 часа Мълчанието не се счита за съгласие"* Разликата? Първият вариант създава хаос при всяко решение. Вторият вариант има яснота кой какво решава и как.
- План за промени в бъдещето, не статична фиксация Какво пише в повечето споразумения: "Издръжката е 400 лв месечно." Какво липсва: Какво става когато детето порасне, нуждите се променят, доходите се променят.
Реалността: Споразумението се подписва днес. Детето и неговите нужди нарастват всяка година:
Нещата се променят: Детето започва училище (нови разходи: учебници, форма, занимания) Детето ходи на спорт на професионално ниво (нужни са: екипировка, пътувания) Родител получава повишение на заплатата: (възможност за по-висока издръжка)
Родител губи работа (невъзможност да плаща същата сума)
Без механизъм за промяна, всяка корекция изисква ново съдебно дело.
Как изглежда пълноценна клауза Промяна на издръжката: "Издръжката се определя на 400 лв месечно, считано от [дата]. Автоматична индексация: Всяка година на 1 януари, издръжката се увеличава с официалния процент на инфлацията за предходната година (според НСИ)
Извънредни разходи: Разходи за здравеопазване над 200 лв (операции, лечение, протези): споделят се 50/50
Образователни разходи (частно училище, университет, курсове): обсъждат се и се договарят предварително
Преразглеждане: Всеки родител има право да поиска преразглеждане на издръжката при: Промяна в дохода над 30% на другия родител. Съществена промяна в нуждите на детето. Промяна в социални обстоятелства. Искането се прави писмено с обосновка. При липса на съгласие – съдебно производство
- Конкретно уреждане на имуществото, не общи декларации Какво пише в повечето споразумения: "Страните нямат спорове относно имуществото. Поделили са извънсъдебно движими вещи", което обикновено дори не е и вярно!
Какво липсва: Детайлите. Реалността: "Нямат спорове" не означава "знаят кой какво взема". Срещала съм двойки които са подписали "без спорове" – и след 2 месеца: Двамата искат да живеят в общия апартамент. Никой не иска да поеме кредита. Има спестявания в обща сметка – кой ги взема? Има подаръци от сватбата – кой решава? "Без спорове" не е решение, а избягване на решение.
Как изглежда пълноценна клауза
Уреждане на имуществото: "Страните уреждат имущественото си отношения както следва: Недвижими имоти: Апартамент на адрес [точен адрес], АОС №[номер]: Остава изключителна собственост на [име] [Другата страна] се отказва от права срещу сумата от 40,000 лв, платими по следния начин: 15,000 лв до [дата] 25,000 лв на 12 месечни вноски от по 2,083 лв, всяко 1-во число [Получател] се задължава да не продава имота преди пълното плащане на компенсацията При неплащане – другата страна има право на връщане на правата си върху имота.
Движими вещи: Автомобил [марка, модел, рег. номер] → остава собственост на [име] Мебели в дома → остават при [име] който остава в жилището
Лични вещи → всеки взема своите Финансови активи: Банкова сметка IBAN [номер] → [име] взема 60%, [име] взема 40% Разпределението се извършва в 7-дневен срок от влизане в сила на решението
Задължения: Жилищен кредит към [банка], остатък [сума] → поема изцяло [име] който остава в имота. [Другата страна] се освобождава от солидарна отговорност чрез рефинансиране на кредита в 60-дневен срок. Спестявания и пенсионни фондове: Всеки запазва собствените си индивидуални сметки и пенсионни права Фирми и дялове: Ако в 3-годишен срок се открие неразкрито имущество, то се дели по равно"*
Разликата? Първият вариант е нулева яснота. Вторият вариант е пълна финализация. Защо повечето споразумения не съдържат тези неща? Защото: Шаблоните са стари (копирани от 2005) Фокусът е "да мине в съда", не "да работи в живота" Адвокатите бързат (има си 5 други дела същия ден) Клиентите са уморени ("само да свърши, ще се оправим после") Но "после" е късно. След като съдът одобри споразумението, промяната изисква ново дело. Какво означава това за вас Развод по взаимно съгласие е привилегия, не капан. Използван правилно: Един съдебен ден → пълна финализация → продължавате напред. Използван бързо и повърхностно: Един съдебен ден → три години спорове → връщане в съда за следващи дела. Разликата не е в желанието ви да се разберете. Разликата е в качеството на споразумението.
Два въпроса преди да подпишете 1. Има ли механизъм за изпълнение на всяка клауза? Ако написано е "задължава се" но няма как да се случи – не е споразумение, е илюзия. 2. Предвижда ли споразумението промяната? Ако фиксира момента но не планира бъдещето – не е решение, е отлагане на проблема. Ако отговорът на поне един от въпросите е "не" – не подписвайте още.
Последна мисъл: Споразумението за развод не е формалност. А документът, който ще управлява отношенията ви следващите 10-15 години. Колкото повече детайли има в него сега, толкова по-малко конфликти и съдебни дела има утре. Колкото по-ясни са правилата предварително, толкова по-бързо и двамата продължавате напред. Споразумението за развод по взаимното съгласие не е подписване на каквото и да е. То е инвестиция в споразумение, което работи.
Адвокат Цветелина Трайкова Семейно право | Пловдив
Ако се развеждате по взаимно съгласие и искате споразумение, което предвижда реалността (не само минималните изисквания на съда), нека разговаряме.
