За съдържанието на едно завещание

Наследственото право признава само писменото завещание. Завещателят може да се разпореди с цялото или с част от имуществото си в полза на което и да е лице, включително и на съпруга си.

Съдържание на завещанието включва завещателните разпореждания на наследодателя. Като всяка сделка и завещанието има съществено и несъществено съдържание.

Същественото обхваща определянето на лицата, в полза на които завещателят се разпорежда, както и имуществото, предмет на разпореждането. Чрез него се определя кръга на наследниците и размера на наследствените части, вида на наследяваното имущество. От това съдържание стават ясни отговорите на два въпроса: на кого и какво е завещано. Ако не получаваме отговор на тези въпроси, завещанието е нищожно, т.е. няма да породи правно действие.

Завещанието може да съдържа множество завещателни разпореждания. Всяко обаче трябва да има задължителни елементи- да е посочено кой ще бъде облагодетелстван и с какво ще бъде облагодетелстван. В противен случай ще е налице частична недействителност на завещанието по отношение на разпореждане, което не съдържа някой от тези елементи.

Завещание може да се направи в полза на физическо лице, юридическо лице или на държавата. Изборът зависи изцяло от наследодателя, не съществуват никакви законови ограничения. Изискването е само едно: лицето да може да получава по завещание. Такава способност е призната на всички. Достатъно е лицето, в полза на което се завещава да бъде достатъчно определено, така че да не остава съмнение кому завещателят е оставил имуществото си. Това не означава подробно описване на всички данни за самоличност (три имена, ЕГН и пр.), достатъчно е например посочване „най- малката ми дъщеря“, „внучката ми Мария“ и пр.

Несъществено съдържание на завещанието: включва допълнителни елементи в завещанието, например- заветелни разпореждания под условие, срок, посочване на лице, което да изпълни завещателните разпореждания и др. Включването на тези елементи зависи изцяло от волята на наследодателя и тяхната липса не се отразява върху действителността на завещанието. Ако такива се включат- те трябва да отговарят на изискванията на закона.

И накрая, не бива да забравяме за друга необходима страна на завещанието- неговата форма. Законът изисква спазването на определена форма при извършване на завещателни разпореждания. При саморъчните завещания- неспазването на каето и да е от изискванията на чл. 25 от ЗН има за последица нищожност на акта, независимо, че волята на завещателя се потвърждава по несъмнен начин. Пример- нищожно е саморъчно завещание, ако датата, на която е съставено е непълна, или такава липсва. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание, защото след завещанието завещателят може да е отчуждил изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета, защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието или пък наличието на грешка, насилие или измама по същото време и т. н.