Много преди да стана адвокат, бях дете с големи, дълбоки очи и още по-голямо чувство за справедливост.
Не знаех какво се крие зад термина „право“, но усещах какво е справедливостта. Дори и когато не можех да кажа на глас какво ме тревожи, в мен растеше увереността, че някой ден ще се науча не само да говоря, но и да защитавам. Все още не знаех какво се крие зад термина "право" ...
Сега, години по-късно, след успешно положени всички изпити на юридическия факултет, адвокатската ми кантора е посещавана от хора, които носят със себе си същото мълчание. Онзи поглед, скрит зад голевите, дълбоки очи, в който има страх, надежда, умора… и въпрос: „Ще ме чуе ли някой?“
Да. Ще Ви чуя.
Чувам и онова, което не се изрича с думи – затруднено дишане, треперене на ръце, сълзите, задържани „по работа“ , скрити зад: " не искам да Ви губя времето с моята история....Вашата история обаче, дава определението на термина "право".
Добрият адвокат знае закона, но истинският – познава човека.
В тази рубрика няма да говоря като юрист и адвокат с дългогодишна практика.
Ще говоря като човек. Ще споделям истории, прозрения, тихи победи и трудни избори.
Ще Ви разказвам не за членове, алинеи и съвременната съдебна практика, а за живота зад тях, който определя термина "право"
Вярвам, че гласът на сърцето е първият и последен аргумент в защита на Вашето право.
Добре дошли.
?️ Ако Вие или Ваш близък носите от онова мълчание – обадете ми се. Ще Ви чуя.