Родителските права и достойно родителство: как съдът решава спора за родителски права и каква е ролята на адвоката?

При спор за родителски права съдът решава според интереса на детето. Важни са реалните грижи, възпитателните качества, условията за живот и емоционалната връзка с детето. Нито майката, нито бащата имат предимство – съдът оценява всеки родител равнопоставено.

Въведение – какво ще намерите в тази статия

В тази статия ще намерите ясно обяснение как съдът решава делата за родителски права, по какви правила на закона и кои обстоятелства имат правно значение. Ще откриете и примери от съдебната практика на Върховния касационен съд, които показват, че в тези дела има само един водещ принцип – интересът на детето. Моята мисия като адвокат е да внеса спокойствие и яснота в толкова труден период от живота на родителите, като разоблича опасните митове и невярната информация, разпространявани в интернет пространството, защото те не помагат на родителите, а още по-малко – на децата, а само носят вреда.

Защо написах тази статия – адвокат с над 10 години опит в семейни дела

Като адвокат, посветил над десет години на защита на родители и деца в съдебни битки за родителски права в Пловдив, съм дълбоко възмутена от това как в интернет се използват изрази като „бащата взима“ и „съдът дава“ детето. Тези думи третират детето като предмет, който може да бъде „прехвърлян“ между родители. Подобен език е не само правно невярен, но и принизява сериозността на този съдебен спор между родителите. И е вреден за самото ни общество – той насажда напрежение, задълбочава конфликта и подменя истинския смисъл на закона и на съдебната процедура в спора на родителите за детето. Именно затова написах тази статия – за да върна фокуса и на родителите, и на обществото върху интереса на детето като единствен критерий, по който съдът ще реши на кой то родителите да предостави родителските права за упражняване.

Единственият ръководен принцип – интересът на детето

Всяко дело за родителски права е не просто правен спор, а решение за бъдещето на едно дете. Законът ясно постановява, че при спор между родителите съдът се ръководи единствено от интереса на детето – не от мнението на обществото, не от обвиненията между родителите, а от това къде и с кого детето ще получи най-добрите условия за развитие и спокойствие. В съдебната практика „интересът на детето“ не е просто фраза – това е правен стандарт, утвърден с множество решения на Върховния касационен съд. Когато съдът изследва въпроса за интереса на детето взима предвид възпитателските качества на всеки от родителите, грижите, които е полагал за детето, емоционалната връзка с детето, социалната и семейната среда и т.н. За всяко дело за родителски права тези критерии са различни. Решението се взима от съда не по формални критерии и според заявеното желание на родителя да отглежда детето, а при пълна преценка на събраните доказателства в съдебния процес, насочени към единствения важен въпрос – щастието и благополучието на детето. В свой съвременен акт на ВКС от 20.02.2025 година, Определение № 802 на ВКС, касационните съдии изчерпателно обясняват какво се включва в понятието интерес на детето и кои факти имат правно значение в спора на родителите.

Какво означава „интерес на детето“ според ВКС

В българското семейно право „интересът на детето“ е основен принцип, залегнал в Закона за закрила на детето и ръководещ в решенията на съда при всеки спор между родители и практиката на адвокати, практикуващи в сферата на семейното право. За реалната правна тежест, съдът разяснява многократно този принцип в своята практика. В Определение № 802/20.02.2025 г. на Върховния касационен съд се подчертава, че:

• Интересът на детето не е абстрактно понятие. Той включва конкретна оценка на семейната среда, привързаността на детето към всеки родител, възрастта, здравословното състояние и нуждите му.
• Съдът разглежда поведението и капацитета на родителите – дали проявяват уважение към другия родител, осигуряват емоционална стабилност, безопасност и възможности за развитие.
• Всеки случай е индивидуален. Решението се основава на доказателства, експертизи и цялостен анализ, а не на предразсъдъци или общоприети схеми.

Тази практика на ВКС е задължителна за всички съдилища и ясно показва, че спорът за родителските права не е въпрос на „победа“ за единия родител или победа на единия родител над другия, а е сериозен съдебен процес на родителите, процес за защита на тяхното дете.

Съдебната практика – ориентир за родителите

Решенията на Върховния касационен съд не са просто решения по „чужди дела“ – те са задължителни указания за всички съдилища и гаранция за еднакво прилагане на закона в цялата страна. Тази практика дава на родителите яснота, стабилност и сигурност, че спорът за родителските права не се решава произволно или под влияние на предразсъдъци, а при спазване на строги правила, тъй като се защитава едно от най- ценните блага на обществото: детето да расте щастливо. За родителите тези решения са повече от съдебно решение – те са пътеводител за достойно родителстванев тежкия емоционален спор, който водят за детето. Често, при много тежки дела за родителски права разпечатвам на моите клиенти съдебни решения на ВКС, за да може клиентът ми да разбере кои качества и поведения са в интерес на детето и какво означава да си отговорен родител в по смисъла на закона, че колкото и трудна да му изглежда ситуацията, има съдебно решение, в което тя е решана в полза на отговорния и уважаващ родител, какъвто е. За мен, като адвокат със специализация в семейното право, съдебната практика е инструмент, с който помагам на клиентите си не просто да спечелят дело, а да създадат стабилна и спокойна среда за детето си- това е сигурността на неговото бъдеще.

Най-често задаван въпрос – може ли бащата да „вземе“ детето от майката

В практиката си като адвокат по семейно право съм провеждам консултации с най- често с майки – това е напълно нормално, майката е по- силно емоционално свързана с детето, бащите родителстват рационално. Майките са тези, които идват при мен изплашени до истерия от мисълта, че „бащата ще им вземе детето“. Понякога губя часове да ги успокоя и да върна доверието им в закона, защото те вече са прочели зловредни статии в интернет, пълни с неверни твърдения и сензационни заглавия. За да са равнопоставени бащите в тази статия и още веднъж да успокоя майките: никога в практиката ми на адвокат по семейно право баща не се е консултирал с мен по въпроса „Как да „вземe” детето от майката“, още по- малко „Как съдът да му „даде“ детето“. Тяхната тревога е друга: ще мога ли да си виждам децата. Силната тревога на майката е обяснима: всяка майка изпитва по принцип страх и притеснения за детето си: нахранено ли е, боли ли го, ако се удари и т.н. Бащите обратното, техния рационализъм: щом не се храни и щом не плаче: значи всичко е наред! Притеснителността за всяка майка е част от самото майчинство. Но този страх е недопустимо да бъде внушаван умишлено с цел манипулация. Често такива текстове се използват за недостоен маркетинг, с който се търси създаване на паника и омаловажаване на ролята и на двамата родители, за да се разпали конфликтът между тях още повече. Това е лично мое мнение като адвокат с опит делата за родителски права, но и професионална констатация: такъв подход е не само непрофесионален, а и опасен за обществото ни. Нашето общество има нужда от щастливи семейства, усмихнати деца и осъзнати родители, които дори след раздяла общуват с уважение. Превръщането на съда в „съдник“, който „отнема“ дете от единия родител и го „дава“ на другия като „трофей“, подкопава доверието в правосъдието.

Българският съд е неизменен в своята практика, посветена на защитата на децата. Професионалното ми мнение, че тази практика няма да се промени и това е правилно.

Детето не е предмет, който се „взима“ или „дава“ от съдията. Това са думи, които унижават и детето, и родителите му, както и омаловажават тежката задача на съдията да избере най-подходящия родител, който да упражнява родителските права.

Ролята на адвоката в спора за родителски права е да помогне на родителя да намери верния път за защита и да покаже пред съда реалната си грижа и родителския си капацитет.

Съдът решава делата за родителски права единствено по критерия „интересът на детето“, при стриктно спазване на закона и установените правила, дори и когато актовете се обжалват. Целта не е „наказание“ за единия родител или „награда“ за другия, а защита на най-ценното – детето и неговото бъдеще.

По време на консултация заедно родителски права, обяснявам процеса така: представете си един бял лист хартия, разделен на две колони. В едната колона съдията записва Вашите качества на родител, които сме доказали в спора, в другата колона записва същото за другия родител. Тази колона има повече качества, досещате се и сами, това е родителят, който ще упражнява родителските права. При тежките спорове за родителски права съдията ще обърне листа, пак ще го раздели на две колони, за да впише, доказани факти, които са пречка родителите да упражняват родителски права: Установено заболяване на родител, което пречи да отглежда детето, трайна безработица на родителя и т.н.

Извод: детето не е предмет, който се „взима“ от съда от единия родител или „дава“ пак от съда на другия родител със съдействието на адвокат. Това са думи, които унижават и детето, и родителите му, тежката задача на съдията да избере един от двамата родители, който да упражнява родителски права и работата на адвоката да покаже верния път за съдията към качествата на своя клиент.

Съдът решава делата за родителски права единствено по критерий интересът на детето, при стриктно спазване на закона и установените правила, дори и когато актовете се обжалват, а не за да „накаже“ единия родител чрез детето или да възнагради другия отново с детето.

Работата на адвоката в спора за родителски права е да докаже пред съда всички положителни качества на своя клиент и евентуално, ако при другия родител са налице пречки за отглеждане на детето.

С основните принципи, които прилагам като адвокат по семейно право и спор за родителски права в град Пловдив можете да се запознаете от страниците ми Семейно право и Бракоразводни дела.

Правилният юридически израз в закона, който законодателят и българският съд използва

В българското семейно право няма понятие „взема“ или „дава“ детето. Точният юридически израз е: „Съдът предоставя упражняването на родителските права спрямо детето“ на единия родител и „определя режим на лични отношения“ с другия родител. Тези термини са внимателно подбрани в закона, защото изразяват уважението на самия законодател към родителите и тежкия момент, в който спорят за детето си.

• Те не са награда или привилегия за единия родител,
• Нито наказание за другия родител,
• А отговорност, поверена по закон на този родител, който може да защити по – добре интереса на детето.

Съдът прилага този подход последователно и стриктно. Това ясно личи и от Решение № 395 от 20.12.2012 г. на ВКС, в което терминологията е използвана прецизно и последователно. ВКС отново не пропуска да подчерте, че целта на съдебния процес е защита на детето и неговия интерес, а не удовлетворяване на амбиции или конфликти между родителите, още по- малко тяхното разрешаване от съда.

Правна рамка – равнопоставеност между родителите

Въпреки широко разпространеното убеждение, че съдът „винаги дава детето на майката“, подобно становище е правно невярно и не отговаря нито на законовата уредба, нито на установената съдебна практика. Семейният кодекс ясно предвижда, че и двамата родители са равнопоставени в спора за упражняването на родителските права. Законът не съдържа правна норма за предпочитание към единия родител въз основа на пол или социална роля. Единственото разграничение, което съдът прави, е процесуалното: • Ищец – родителят, който е подал молба до съда за предоставяне на родителските права; • Ответник – другият родител в спора.

Тази равнопоставеност е последователно утвърждавана в съдебната практика. Например в Определение № 1281 от 18.03.2025 г. на ВКС, касационната инстанция потвърждава, че родителските права могат да бъдат предоставени на бащата, когато това най-добре защитава интереса на детето. Този подход подчертава, че съдът не следва обществени стереотипи или „традиционни“ модели, а разглежда всеки случай индивидуално. Фокусът винаги остава върху потребностите и развитието на детето и положителните качества, които всеки родител е доказал пред съда в своята колона.

Пример от съдебната практика – баща, доказал родителски капацитет

В едно от делата, разглеждани от български съд, е доказано следното: майката е оставила децата при бащата за период от шест месеца, през който не е поддържала никаква връзка с тях. Съдът приема, че този факт разкрива дефицити в родителския капацитет на майката. От приетата съдебно-психологична експертиза става ясно, че децата не са били травмирани от отсъствието ѝ, а напротив – бащата е успял да им осигури емоционална стабилност, усещане за сигурност и спокойствие, така че отсъствието на майката да не се отрази на тяхното развитие. Съдът подчерта, че бащата е показал високи личностни качества и родителски усет, като е предпазил децата от чувство за изоставяне от страна на майката и е създал безопасна среда за тяхното развитие. Това решение ясно показва, че:

• Родителските права не се присъждат механично въз основа на пол или стереотипи;
• Съдът оценява реалните грижи и поведение на родителя в конкретния период;

Приоритетът винаги е психическото и емоционалното здраве на детето. Този казус е силен пример, че съдебната практика е насочена не към формални критерии, а към обективни факти и действия, които доказват кой родител е по-способен да защити интереса на детето. Този случай не е изолиран пример. В моята практика наскоро приключих дело, в което съдът предостави упражняването на родителските права на бащата.

Причината не беше единствено, че майката страда от психично заболяване – съдът обаче не наказва родителите за тяхното здравословно състояние. Подчертавам го, защото срещнах статия в интернет, посветена на това, че "бащата ще вземе детето, ако майката е психичноболна" (недопустимо груб израз). Това е правно невярно! Когато започнах работа по казуса на моя клиент написах статия Може ли родител с психично заболяване да упражнява родителски права? Кога съдът се произнася в полза на този родител?

Решението се основа на факта, че бащата се беше грижил сам за детето в продължение на година и половина, осигурявайки стабилност, подкрепа и грижа за специалните му потребности, докато майката не успяваше да осъзнае нуждите му и да се погрижи за тях предвид заболяването си. Този пример от моята практика отново показва, че:

Съдът не се ръководи от стереотипи или емоции, а от реалните факти и грижи, които родителят е положил;

• Психичното състояние на родителя се взема предвид само доколкото влияе върху способността му да осигури сигурна и развиваща среда за детето;
• Интересът на детето винаги е над всичко – над родителските амбиции, предразсъдъци или обществени очаквания.

Ще дам и пример с клиента си за отговорно родителство: за майката се определиха разширени контакти с детето в неговото свободно време. Този и много други случаи потвърждават моята философия като адвокат – „Правото в човешко лице“: във всеки спор за родителски права центърът трябва да бъде детето и уважение към двамата родители, а ролята на адвоката е да покаже истината пред съда, с факти и човечност.

Вашето дете заслужава сигурност, а Вие – професионална защита

Всеки спор за родителски права е повече от правна битка – това е борба за бъдещето и спокойствието на едно дете. Като адвокат по семейно право в Пловдив, с дългогодишна практика в съдебни дела за родителски права, моята мисия е да защитя интереса на детето и правата на родителя, който е готов да му осигури стабилност и любов.

В Център за родителски права ще намерите съдебна практика, полезни съвети и моя опит като адвокат, за да се ориентирате още преди първата среща с мен.

Ако имате нужда от помощ:

Запазете час за консултация

Правото е на страната на отговорния родител. Вашето дете има нужда от защита, а Вие – от адвокат, който ще бъде до Вас с професионализъм и човечност.

Цветелина Трайкова Адвокат по семейно право | Пловдив

?️„Правото в човешко лице – адвокат със сърце, разум и грижа към детето.