Международна компетентност при спор за родителски права

Международна компетентност при спор за родителски права

Практически въпросът се свежда до следното: Кой съд е компетентен да се произнесе относно упражняването на родителските права, когато обичайното местопребиваване на детето е извън територията на РБ в държава, която не е членка на ЕС?

Основното правило е следното: съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали компетентността се урежда:

– от регламент на Европейския съюз (ЕС),

– от международна конвенция, приета от РБ, или

– от КМЧП, т.е. българският съд и без въведен довод сам следи за собствената си компетентност за разглеждане на този тип дела.

При наличие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана на 18.01.2006 г. от Република България.

ъдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

Под обичайно местопребиваване на детето, както е изяснено в практиката, следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда.

  1. За да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същ съд да се произнася по всички въпроси посочени в чл. 3 ККПППИС, включително и:

– правото на упражняване на родителските права,

– правото на определяне на неговото местопребиваване, както и

– правото на лични отношения.

По принцип това е съдът по обичайното местопребиваване на детето.

Съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето, а под обичайно местопребиваване на детето, както е изяснено в практиката, следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда.

Пример: ако детето и единия родител живеят на територията на Швейцария, компетентен да разгледа въпроса за упражняване родителските права е Швейцарският съд.