Родителски права – Как се определят?
(Обновена: ) 5 мин. четене
Когато двама родители се разделят, най-често възниква въпросът: „Кой ще упражнява родителските права?“
Отговорът не е формален, а изцяло насочен към интереса на детето – принцип, който е в основата на всяко решение на съда, което касае дете.
Съдът се ръководи от чл. 59 СК и от трайната съдебна практика, според които решава въпроса, като преценява:
Всички тези критерии се преценяват в съвкупност, за да се гарантира най-доброто за детето.
*Независимо дали родителите са сключили брак или не, критериите, от които съдът се ръководи по въпроса кому да предостави упражняването на родителските права, са едни и същи.
Извод: при спор за родителски права съдът прилага едни и същи критерии както при разведени родители, така и при родители без брак. Съдебното решение, с което съдът предоставя упражняването на родителските права на единия родител, се базира не на семейния статус, а на доказателства за способността на всеки родител да отглежда детето в светлината на неговия най-добър интерес.
Всяко съдебно дело, свързано с дете – включително при развод или извънбрачен спор за родителски права – се решава на база принципа „най-добър интерес на детето“. Този водещ критерий насочва съда към справедливо и балансирано решение за това кой родител да упражнява родителските права и на кой ще определи режим на лични контакти.
Върховният касационен съд многократно е подчертавал, че интересът на детето е водещ.
Например:
Решение № 584/2024 г. на ВКС – интересът на детето стои над всякакви лични конфликти между родителите;
Решение № 57/2022 г. на ВКС – отчуждаването на детето от един родител е сериозен сигнал за риск и съдът е длъжен да го отчете.
Най- общо в понятието „интерс на детето“ се разбира: правилното му отглеждане и възпитание, както и материалните интереси на детето- обезпечаването му с жилище, битови условия и др., като решаващо е цялата съвкупност от интереси, в смисъл на всестранното развитие на детето. Това е водещ критерий за съда при определяне кой родител да упражнява родителските права. Върховният касационен съд многократно в своята съдебна практика е потвърждавал значението на този принцип – виж Решение 584 от 15.10.2024 година на ВКС
По смисъла на закона под упражняване на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и всички действия по закрилата, защитата и представителство на децата.
Ако родителите не постигнат съгласие, кой от тях ще упражнява родителските права, въпросът се решава от съда.
В производството за присъждане упражняването на родителски права съдът винаги взима предвид:
възпитателските качества на род- ителите;
полаганите до момента грижи;
отношение към децата;
желанието на родителите за отглеждане на децата;
привързаност на децата към родителите;
пол и възраст на децата;
възможност за помощ от трети лица- близки на родителите;
социално обкръжение на родителите;
материалните възможности на всеки родител,
както и всички други конкретно установени обстоятелства, относими към най- добрия интерес на детето по въпроса кой от родителите му ще упражнява родителските права.
На родителят, който няма да упражнява родителските права се определя режим на лични отношения с детето/децата.
В режима на лични контакти на другия родител съдът ще определи период от конкретни дни, в които родителят може да вижда и взима децата при себе си, включително през ваканции, официални празници, лични празници на детето, както и по друго време. И при определяне на режима на лични контакти съдът отново се ръководи от принципа за най- добрия интерес на детето, виж Решение 57 от 18.03.2022 година на ВКС.
При промяна в обстоятелствата (чл. 59, ал. 9 СК), всеки родител може да поиска ново разглеждане на въпроса за упражняването на родителски права.
Това обикновено се случва при:
Българският съд последователно приема, че при всяка промяна трябва отново да се оценява какъв е най-добрият интерес на детето, включително условията за неговото развитие и сигурност, виж Решение 5094 от 04.07.2023 година на ВКС
Автор: адвокат Цветелина Трайкова
Адвокатска колегия – Пловдив
Обновено: 24 май 2025 г.
Тел.: +359 88 492 8008
E-mail: [email protected]
Специализация ми по семейно право можете да разгледате в линка.
*Всяко дело за родителски права е индивидуално и изисква преценка на множество фактори – от материални възможности до емоционалната връзка между родител и дете. Основният водещ принцип обаче остава един – интересът на детето.
Съдът не прилага автоматично правило, а преценява конкретните факти по делото. Критерият е най-добрият интерес на детето – стабилна среда, близост с родителя, грижа и възможности за развитие.
Да. Полът не е решаващ. Ако бащата докаже, че може да осигури по-добри условия за отглеждане, съдът може да му предостави упражняването на родителските права.
Това са дни и часове, в които родителят, който не упражнява правата, има право да вижда детето – обикновено през уикенди, ваканции и празници.
Да, при съществена промяна в обстоятелствата – напр. преместване, нова житейска ситуация или проблеми при изпълнението на режима.
За да се заведе дело за родителски права, трябва да подготвите искова молба, акт за раждане на детето, доказателства за доходи, документи, свързани с местоживеенето и всякакви други доказателства, свързани с интереса на детето – като медицински, социални и образователни документи.
Да, когато детето е навършило 10 години, то може да бъде изслушано от съда, ако съдът прецени, че е достатъчно зряло, за да изрази мнение относно кого от родителите предпочита. По- подробно тук: Изслушване на дете в спора за родителски права
Не, съдът не може да определи съвместно упражняване на родителски права на двамата родители. Повече по този въпрос тук: Съдът не може да определи споделени родителски права.