Повод да се включа с тази публикация е предявен иск от лице, което 18 години е живял на съпружески начала с жена, за която в последните две години се е грижил и заплащал лечението й вкл. и в клиники извън страната. Лечението не е доведено до успешен край и жената е починала.
След смъртта й съжителстващият с починалата предявил срещу единствената й наследница иск пред пред съда за връщане на платените за лечението суми като твърдял, че не е имал основание да ги плаща.
Ето и част от мотивите на съда, с които направеното от съжителстващия искане е отхвърлено:
В съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения (т.нар. фактическо съжителстване, съжителстване на съпружески начала). Независимо как ще ги наречем тези отношения имат присъщите на семейството (в юридическия смисъл) отношения между мъжа и жената на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. Следователно всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си осигурява нормални условия за живот на общото домакинство. Тези отношения, предполагат и взаимни грижа, в които водещ е нравственият елемен. Ето защо, този от съжителстващите, заплатил лечение на партньора си, не може да иска връщане от него на изразходваните за лечение суми.
Извод: Тези отношения- независимо как ще наречем, предполагат и взаимни грижа, в които водещ е нравственият елемент.