Съпружеско съжителство. Издръжки, морал и права: когато партньорът не е съпруг.

Какъв е случаят, за да поставим заглавие: морал и права, когато партньорът не е съпруг?

Публикацията е вдъхновена от реален съдебен казус: мъж, съжителствал 18 години с жена на съпружески начала, предявява иск срещу единствената й наследница. Искането му е: дъщерята като единствен законен наследник на починалата му партньорка да му възстанови сума в размер над 25 000 лева, с която сума той е заплатил за лечението на нейната майка приживе, включително и в чужбина. Жената е починала, въпреки положените медицински грижи и партнжорът твърди пред съда, че не е имал правно основание да покрива тези разходи и ги е направил в полза на нея самата.

Какъв е правният въпрос, поставен за решаване на пред съда за дължимостта на сума, съставляваща покрито лечение на партньор, с който съжителствам?

Става дума за класическа хипотеза на неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД), при която се иска възстановяване на дадени суми при липса на основание, каквито са твърденията на ищеца, партньор на починалата майка на ответницата, неин единствен законен наследник.

Но ключовият момент в делото е друг – дали при съзнателно изпълнение на нравствен дълг, каквото се е установило по делото, че съставляват извършените плащания на лечението от страна на партньора на майката, може да се търси връщане на даденото?

Фактическата обстановка по иска за неоснователно обогатяване:

Партньорите съжителстват на семейни начала от 1997 година до смъртта на партньорката през 2016 г. – почти 20 години общ съвместен живот.

Жената се разболява от тежко онкологично заболяване.

Лечението й включва:

операция в България;

последващо лечение в Турция по инициатива и с финансиране от ищеца;

плащания на стойност над 25 000 лв. от лични средства и кредити от страна на ищеца.

Последните документи от турската клиника са с дата 22.09.2015 г..

Въпреки направените усилия, лечението не постига траен ефект и жената умира през юни 2016 г.

Какво решава съдът?

Въззивният съд приема, че не е налице неоснователно обогатяване, защото:

Плащанията са в резултат на дългогодишно съжителство и емоционална привързаност на ищеца към жената, с която съжителства.

Ищецът е изпълнил нравствен дълг, а не е действал с очакване да му бъдат върнати средствата от болната или от нейната дъщеря след смъртта й.

Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД не се връща даденото при съзнателно изпълнение на нравстен дълг.

"...отношенията им са били като на съпрузи: взаимна подкрепа, уважение, грижа. Поради това разходите, направени за лечение, не са лишени от основание."

Правен извод:

В контекста на фактическото съжителство, правото признава съществуването на морални и човешки задължения, близки по своята същност на семейните. Именно затова, при липса на договор, но наличие на дългогодишна емоционална и житейска връзка, не може да се претендира връщане на направени разходи, когато те са направени в изпълнение на нравствен дълг.

Какво означава това за хората във фактическо съжителство?

Ако съжителствате с партньор без брак носите морална отговорност, която правото зачита.

Вашите действия (финансови, житейски) могат да бъдат счетени за доброволни, ако се докаже близост, съвместен живот и обща грижа.

Не е достатъчно само да сте давали средства, трябва да докажете, че не сте имали намерение това да е дарение или морален жест.

Ако живеете на съпружески начала и желаете да защитите правата си – обърнете се към адвокат по семейно и наследствено право. Не чакайте животът да ви постави пред трудни ситуации без правна яснота.

Адвокат Цветелина Трайкова, Пловдив. Семейно и наследствено право с човешко лице. Свържете се с мен за консултация относно вашата ситуация, ако тя касае въпрос за задължения при съжителство без брак.

📍 Пловдив | ☎ 0884 928 008 | ✉ info@traikova.bg