АВТОРСКИ АНАЛИЗ · СЕМЕЙНО ПРАВО
Експертно мнение от адвокат Цветелина Трайкова — 11 години практика по семейноправни казуси, над 36 семейни дела пред пловдивските съдилища през 2025 г., 3 текущи дела пред Върховния касационен съд.
Съвместно упражняване на родителски права (споделено родителство) — какво се промени от 30.12.2025 и какво реално работи.
С последните изменения на Семейния кодекс („Държавен вестник", бр. 115 от 2025 г.) българското семейно право за първи път въведе изричната възможност за съвместно упражняване на родителските права. Звучи добре. Практиката обаче ще покаже друго — и точно за това трябва да говорим преди клиентите ми да поемат по грешен път.
Съвместно упражняване на родителски права (споделено родителство) — какво се промени от 30.12.2025 и защо няма да е това, което очаквате
С последните изменения на Семейния кодекс („Държавен вестник", бр. 115 от 2025 г.) българското право за първи път въведе изричната възможност за съвместно упражняване на родителските права след развода. Звучи добре. Адвокатската ми практика обаче подсказва нещо друго — и това е разликата между добра идея на хартия и дълга, изтощителна война в съдебната зала.
В кантората ми редовно влизат родители, които казват една и съща фраза: „Искам споделени родителски права. 50 на 50."
До 30 декември 2025 г. отговорът ми беше еднозначен: „В чистия си вид това не съществува в българското право." Чл. 59 от Семейния кодекс възлагаше упражняването на родителските права на единия родител, а другият имаше режим на лични отношения.
От 30 декември 2025 г. ситуацията се промени. Новата редакция на чл. 59, ал. 3 СК изрично предвижда:
„Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител."
Звучи като пробив. На пръв поглед е такъв.
В тази статия ще обясня какво всъщност се промени, защо новата редакция много често ще води до по-тежки, не по-леки спорове, и кои са двата работещи пътя — по споразумение и по съдебен ред. Без правен жаргон, доколкото е възможно. И с резервите, които съм длъжна да споделя с всеки клиент още в първата консултация.
Защо имам сериозни резерви — позиция на адвокат с 11 години практика
Когато адвокат с години практика прочете нова разпоредба, той не пита „как звучи на хартия". Пита „какво ще се случи в съдебната зала след 8 месеца". И когато става дума за чл. 59, ал. 3 СК, отговорът ми е тревожен.
Главната резерва: новият закон удвоява войната, не я намалява
Това е най-важното, което трябва да чуете преди да поемете по този път. И това е, което в публичното пространство почти никой не го обяснява ясно.
В стария режим (до 30.12.2025 г.):
Единият родител подаваше иск за упражняване на родителските права. Той трябваше да докаже, че е „по-добрата страна" — кой полага грижи, кой познава детето, кой има подходящи условия. Другият родител се защитаваше, но не беше длъжен активно да доказва, че също е добър родител — той вървеше към режим на лични отношения по подразбиране.
Делото беше едностранно в доказателствен план. Тежестта беше върху ищеца.
В новия режим (по чл. 59, ал. 3 СК):
Когато и двамата родители заявят желание за предоставяне упражняването на родителските права — и двамата трябва да докажат, че са „по-добрата страна". Едновременно. В един и същ процес.
Това означава:
- Двойно доказателствено бреме: всеки родител събира доказателства, че повече е полагал грижи, че по-добре познава детето, че има по-добри условия
- Атаката става централна стратегия: за да докажеш, че си по-добрият, имплицитно — а често и експлицитно — трябва да покажеш, че другият е по-малко добър
- Двойно емоционално унищожение: да чуеш в съдебна зала твърдения, че си „пасивен родител", „недостатъчно ангажиран", „емоционално недостъпен" — това е удар, който унищожава остатъците от отношения
- Удвоен социален доклад: социалният работник вече оценява и двамата паралелно, не единия активно и другия пасивно
- Удвояване на свидетелите: всеки родител води свои свидетели, които атакуват и обвиняват другия
- Травма за детето: дете над 10 години задължително се изслушва — в обстановка, в която и двамата родители се борят на живот и смърт за него
Конкретен пример от практиката
Имам дело, в което бащата като ответник поиска упражняване на родителските права и доказа, че повече от майката е полагал грижи за детето. Майката беше смъртно обидена — представена в съда като пасивна, незаинтересована, недостатъчно ангажирана.
Това унищожи и без това разклатените им отношения и надеждата за споразумение за споделени родителски права. Делото за сега е на етап: отговор на насрещния иск за упражняване на родителски права на бащата от страна на майката: до тук 5 месеца в размяна на исковите молби на родителите- без насрочване на съдебно заседание.
По новия чл. 59, ал. 3 СК — бавното съдебно производство ще е норма, не изключение, във всяко дело, в което и двамата родители заявят желание за упражняване на родителски права.
И тук идва парадоксът:
Законът, който е създаден, за да насърчи сътрудничеството между родителите, на практика ще принуждава тези родители, които биха могли да си сътрудничат, да преминат през процес, който унищожава всякаква основа за бъдещо сътрудничество.
Защото след такова дело — независимо кой го „спечели" — двамата родители трябва да продължат да вземат заедно ключови решения за детето. След като се обвиниха в съдебна зала. След като свидетелите им свидетелстваха един срещу друг. След като социалният доклад описа слабостите им.
Това е невъзможно. Поне в 80% от случаите.
Другите резерви — в по-кратък вид
Освен главната, има още няколко практически проблема с новия закон:
„Съдът МОЖЕ" — не е длъжен. Дори когато и двамата родители заявят желание и всички доказателства сочат, че е в интерес на детето, съдът не е длъжен да постанови съвместно упражняване. Дискреция. И понеже няма установена съдебна практика поне за 1-2 години, изходът в дело за споделени родителски права е лотария — едни съдии ще са по-склонни, други по-консервативни. Тук подозирам, че съдът ще бъде упрекван неоснователно , ако откаже да постанови решение за споделени родителски права.
Тактически отказ. Появява се и нова игра — родител, който не държи особено на съвместно упражняване, може да го „даде" в замяна на отстъпки в други въпроси (издръжка, дом, конкретен режим). Това превръща „желанието за съвместно упражняване" в нов лост за натиск спрямо другия родител.
Същата дълга процедура. Социалните доклади, изслушванията, психологическите оценки, свидетели — всичко остава както при класическите дела. Не съществува „опростен ред" за съвместно упражняване. Дело по чл. 59, ал. 3 СК ще трае същите 8-18 месеца като дело по чл. 59, ал. 2 СК.
Какво е добро в новата редакция — да не съм едностранна
За да не звуча като критик, който отказва да види позитивите — има реални подобрения в новия закон:
Първо, изричното признаване на „съвместно упражняване на родителските права" като законова конструкция е стъпка напред. България най-после има правна рамка, която отговаря на европейския модел. Това е важно за случаи, при които родителите искат и могат да си сътрудничат. Но това се ростигаше и със старата редакция - по споразумение между родителите.
Второ, чл. 59, ал. 8 СК изрично регулира отчуждаващото поведение — когато единият родител системно възпрепятства контакта на детето с другия. До декември 2025 г. това се споменаваше в съдебните решения, но нямаше изрична законова рамка. Сега има. Това е реален инструмент за родителя, чийто контакт с детето системно се блокира.
Трето, чл. 59, ал. 1 СК изрично предвижда, че родителите могат да договорят съвместно упражняване и със съдействие на медиатор. Това подкрепя пътя на споразумението — който, както ще видите по-долу, е златният стандарт.
Тези подобрения са реални. Но те не отменят главната резерва: за родители, които са в дълбок конфликт, новият закон ще удвои войната, не ще я предотврати. Както и дискрецията на съда- сам да преценява ще допусне ли съвместно упражняване на родителски права или не.
Двата пътя, които работят — и след новия закон
Какво реално работи за родител, който иска значителна роля в живота на детето си след развода? Същите два пътя, които работеха и преди 30.12.2025 г., но с по-нюансирано приложение след новата редакция.
Път 1 — По споразумение между родителите (чл. 59, ал. 1 СК)
Това е по-бързият, по-евтиният и във всички отношения по-щадящият път. Родителите постигат споразумение за всички въпроси около детето, което след това се внася в съда за одобрение по реда на чл. 49, ал. 5 СК.
Новата редакция на чл. 59, ал. 1 разширява изрично приложното поле на споразумението — то може да бъде и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях. Споразумението може да бъде постигнато и със съдействието на медиатор.
В споразумение по този ред е напълно възможно да се договори:
- Съвместно упражняване на родителските права с конкретни мерки за всеки родител
- Разширен режим на лични отношения, при който детето прекарва близо равно време при двамата родители
- Съвместно вземане на ключови решения за детето — образование, здравеопазване, пътувания
- Гъвкави схеми — седмица при единия, седмица при другия, или 2:2:5:5
- Подробни правила за летни и зимни ваканции, рождени дни, празници
- Механизъм за решаване на бъдещи спорове — например задължителна медиация преди ново съдебно дело
Когато такова споразумение бъде одобрено от съда, то има силата на съдебно решение. Не може едностранно да бъде променено.
Срок: 2–4 месеца от подаването до одобрението.
Кога този път работи:
- Двамата родители се разбират по основните въпроси
- Няма насилие, тежка зависимост или дълбок конфликт
- Има готовност за компромис от двете страни
Защо това е златният стандарт — и още повече сега, в новата правна среда:
Защото е единственият път, на който съвместното упражняване има реален шанс да работи в дългосрочен план. Защото е построено върху диалог, а не върху съдебна заповед. Защото не унищожава отношенията между родителите.
И защото, най-важното — след одобрено споразумение, родителите продължават да могат да си сътрудничат по всички въпроси за детето. Това е невъзможно след 16-месечно дело по чл. 59, ал. 3 СК, в което взаимно са се обвинявали в недостатъчни родителски качества.
Път 2 — По съдебен ред (искова молба)
Когато диалогът е блокиран — другият родител отказва преговори, предлага неприемливи условия или поведението му застрашава детето — единственият път е искова молба пред районния съд.
Тук стратегията се променя. Появяват се два възможни сценария:
Сценарий А: И двамата искате съвместно упражняване (чл. 59, ал. 3 СК)
Делото върви по новата редакция. Съдът преценява дали е в интерес на детето и може да го постанови. Тук влизат всички капани, които описах по-горе — двойно доказателствено бреме, двойни социални доклади, удвоена война. Затова, преди да поемете по този път, трябва да си зададете въпрос, който никой адвокат няма да ви зададе:
„Готов ли съм да премина през 12-18 месеца, в които ще доказвам, че съм по-добрият родител — и в които другият ще доказва същото за себе си — за да получим съвместно упражняване, което съдът дори не е длъжен да постанови?"
Ако отговорът е „да, защото няма друг начин" — продължаваме. Ако отговорът е „не съм сигурен" — пътят на споразумението (със съдействие на медиатор, изрично предвидено в новия закон) е по-разумен.
Сценарий Б: Само вие искате съвместно упражняване (чл. 59, ал. 2 СК)
Ако другият родител не заявява такова желание, делото върви по класическия ред — съдът избира на кого да възложи родителските права. Тук стратегията е същата като преди: доказване на досегашни грижи, привързаност на детето, материални условия, и т.н.
При този сценарий е важно да се знае: може да получите широк, разширен режим на лични отношения, който на практика се доближава до съвместно упражняване по фактически признак — дори без формално да се нарича така. И този път преминава през по-малко конфликт от пътя по чл. 59, ал. 3 СК.
В исков процес съдът преценява няколко основни обстоятелства (чл. 59, ал. 6 СК):
- Възпитателски качества на родителите
- Полагани грижи до момента и отношение към децата
- Желание на родителите
- Привързаност на децата към родителите
- Пол и възраст на децата
- Възможност за помощ от трети лица — близки на родителите
- Социално обкръжение и материални възможности
Срок: 8–18 месеца на първа инстанция, по-дълго при обжалване.
Това, което обикновено не казват в първите консултации
В дела за родителски права социалният доклад често е едно от най-тежките доказателства. Това е заключение на Дирекция „Социално подпомагане" след посещения, интервюта и наблюдения на двамата родители (понякога и на детето). Подходът към социалния работник, как се представят отговорите, какви документи се предоставят — всичко това влияе на финалния доклад. И финалният доклад влияе на съдията.
При дела по новия чл. 59, ал. 3 СК това е още по-важно — социалният доклад вече сравнява двамата родители, не оценява единия. Подготовката за него става ключова.
Родители, които приемат социалното интервю като формалност и не се подготвят, често губят дела, които иначе биха спечелили. Това е точно мястото, където стратегията на адвоката има най-голяма практическа стойност.
Какво се случва на практика — три типични казуса
За да не остава всичко на теоретично ниво, ще опиша три типични ситуации, които срещам в практиката си. (Имената и подробностите са променени с цел поверителност.)
Казус 1 — Когато диалогът работи
Майка и баща се разделят след 8 години съвместен живот. Детето е на 5 години. И двамата искат да останат пълноценни родители. Идват на първоначална консултация заедно — рядко, но се случва.
Стратегия: Изготвяне на споразумение по чл. 59, ал. 1 СК с конкретни мерки за съвместно упражняване на родителските права: детето живее по 7 дни при всеки родител, ваканциите са разделени равно, ключовите решения се вземат съвместно. Издръжка — изравняваща, защото единият има по-високи доходи.
Резултат: Споразумението е одобрено от съда за около 3 месеца. Към днес — 2 години след това — все още работи.
Защо работи: Защото беше построено върху реална готовност за сътрудничество, не върху правна принуда. Тази двойка избегна 12-месечно дело, в което щяха да се обвиняват взаимно в съдебна зала. Това е силата на пътя на споразумението — и тя се усилва, не отслабва, с новата редакция на закона.
Казус 2 — Когато едната страна блокира, а другата се чувства притисната
Имах дело, в което бащата като ответник в развода поиска упражняване на родителските права и доказа, че повече от майката е полагал грижи за детето. Майката беше смъртно обидена — представена в съда като пасивна, незаинтересована, недостатъчно ангажирана.
Какво се слува: Делото към монента е на етап отговор на майката по насрещния иск на бащата. Времетраене до тук на съдебното производство : 5 месеца. Продължава събиране на доказателства от двете страни, предстоят разпит на свидетели, два социални доклада, назначаване на вещо лице. Прогнозата ми за приключване на първа инстанция: 16 месеца. След него двамата родители най- вероятно няма да си говорят дори за елементарни въпроси, свързани с детето.
Защо това е важно за новия закон: Такова дело беше в стария режим, при който такава динамика беше по-скоро изключение. По новия чл. 59, ал. 3 СК — такава динамика ще е норма във всяко дело, в което и двамата родители заявят желание за съвместно упражняване. Двамата атакуват, двамата се защитават, двамата излизат от съдебната зала с разрушени отношения.
Поука: Преди да заявите желание за съвместно упражняване по новия закон, попитайте себе си — готов ли съм отношенията ми с другия родител да бъдат окончателно унищожени за следващите 12-16 месеца? И след това да продължа да вземам с него/нея решения за нашето дете?
Казус 3 — Когато искането надхвърля възможното
Баща идва на консултация след януари 2026 г. Прочел е за новата редакция на закона. Иска „съвместно упражняване 50/50". Майката е добра майка, но той смята, че сега вече законът е на негова страна. Иска да заведе дело.
Стратегия: В тази консултация казах открито три неща:
Първо — новата редакция не дава автоматично право на съвместно упражняване. Тя изисква и майката да заяви такова желание. Прецених от описанието, че майката няма да го заяви — тя не вижда смисъл от структурна промяна, която ще усложни ежедневието ѝ.
Второ — дори ако се стигне до дело по класическия ред (чл. 59, ал. 2), шансовете да получи „равно време" не са по-високи, отколкото бяха преди новия закон. Шансът за разширен режим на лични отношения — да. Шансът за пълно изместване на детето при него — нисък.
Трето — и това е новото — ако някак убеди майката да заяви желание и делото влезе в чл. 59, ал. 3 СК, и двамата ще преминат през 12-16 месеца взаимни обвинения. Дори ако накрая получи съвместно упражняване — какво ще е състоянието на отношенията им след това? Ще могат ли да вземат заедно решения за детето?
Препоръчах: първо опитайте споразумение за разширен режим на лични отношения. Това можете да получите. Дори в новата правна среда. И няма да унищожите отношенията си с майката на детето.
Резултат: Той реши да не води дело. Договори се с майката за разширен режим — три вечери седмично + всеки втори уикенд + половината ваканции. Това продължава да работи и сега.
Защо това е важно: Защото честната оценка от първата консултация му спести 16 месеца съдебно дело, около 3 000 лв. адвокатски и съдебни разноски, и емоционално изтощение — за изход, който не би му дошъл. И — нещо, което в дългосрочен план е още по-важно — му спести унищожаването на работещи отношения с майката на детето му.
Какво да попитате адвоката си на първата консултация — особено сега, в новата правна среда
Ако сте в спор за родителски права и тръгвате към консултация — независимо при кого — задайте следните въпроси. Отговорите ще ви кажат повече за подхода на адвоката, отколкото за самия случай.
Какво ще се случи с отношенията ми с другия родител, ако заведа дело по чл. 59, ал. 3 СК? Адвокат, който не предупреждава за двойната война в това дело, или не разбира новия закон, или е готов да жертва дългосрочния интерес на детето заради краткосрочна победа.
Какъв е реалистичният обхват на това, което мога да постигна? Внимавайте за адвокати, които обещават „съвместно упражняване" от първия разговор, без да са питали дали другият родител ще заяви желание за такова.
Кой е по-добрият път за моя случай — споразумение или дело? Особено сега, в новата правна среда, споразумението става още по-важно. Ако адвокатът автоматично предлага дело, без да обсъди възможността за споразумение, попитайте защо.
Какви са сроковете и разходите за всеки от пътищата? Очаквайте конкретни цифри, не „зависи".
Какво се случва, ако другият родител откаже да заяви желание за съвместно упражняване? Подгответе се за този сценарий още в първата консултация — не на петото съдебно заседание.
Как ще се подготвим за социалния доклад? Адвокат, който не отговаря по същество на този въпрос, вероятно подценява значението му.
Каква е вашата позиция към новата редакция на закона? Адвокат, който говори единствено възторжено или единствено критично, вероятно няма достатъчно практически опит. Реалността е по-нюансирана.
Заключение — позицията ми накратко
Новата редакция на чл. 59 СК, в сила от 30 декември 2025 г., за първи път въвежда изрично възможност за съвместно упражняване на родителските права след развода. Това е стъпка в правилната посока. България най-после следва европейския модел.
Но — и тук е същината на моите професионални резерви — новата редакция много често ще доведе до по-тежки, не по-леки спорове. Защото когато и двамата родители заявят желание за упражняване на родителските права, и двамата трябва да докажат, че са по-добрата страна. Това удвоява доказателствата, удвоява атаките, удвоява емоционалното изтощение, и унищожава основата за бъдещо сътрудничество — точно когато такова е най-нужно за детето.
Близки до съвместно упражняване режими са постижими, основно по два пътя:
- Чрез споразумение между родителите, одобрено от съда. Това е златният стандарт, когато диалогът работи. След новата редакция на чл. 59, ал. 1 СК, споразумението може изрично да се отнася до съвместно упражняване с конкретни мерки за всеки родител, и може да бъде постигнато със съдействието на адвокат. Този път става още по-важен в новата правна среда — защото е единственият, който не унищожава отношенията.
- Чрез исков процес с правилна стратегия, при който се търси максимално гъвкав режим. Тук изборът между чл. 59, ал. 3 (съвместно упражняване, ако и двамата искат) и чл. 59, ал. 2 (класически ред) трябва да се направи с пълна информираност за дългосрочните последици — не само за изхода на делото, но и за това какво остава между родителите след него.
Истинският въпрос не е „искам ли съвместно упражняване по новия закон". Истинският въпрос е „какъв режим на участие в живота на детето ми мога реалистично да постигна — и кой е най-късият, най-щадящият и най-малко разрушителен път до него".
Това е въпрос за консултация. Не за интернет.
Ако сте изправени пред спор за родителски права в Пловдив или региона, мога да Ви предложа правна оценка на Вашия случай — съобразена с новата редакция на Семейния кодекс.
Първоначалната консултация е 60 минути, в кантората или онлайн. Цена: 146 лв / 75 €. Сумата се приспада, ако решите да продължим работа заедно.
На консултацията получавате реалистична оценка на шансовете по новия закон, конкретен план за действие и писмено предложение в рамките на следващите дни — съобразени не само с правния изход, но и с дългосрочните отношения с другия родител.
— адвокат Цветелина Трайкова
По темата може да Ви интересува: