На 16.01.2025 година ВКС постанови важно решение за споделеното родителство -Решение № 15/16.01.2025 г.

Върховният касационен съд постанови важно решение по въпроса за т.нар. "споделено родителство", което заслужава внимание от всички практикуващи адвокати в областта на семейното право, брачните съдии, както и от родители, които преминават през развод или фактическа раздяла.

Фактите по делото

Делото е образувано по касационна жалба срещу въззивно Решение: Спорът между родителите възниква относно режима на лични контакти на бащата с детето, след като упражняването на родителските права е предоставено на майката.

Въззивният съд е постановил решение, с което е определил режим на контакти, при който детето прекарва почти равно време с двамата родители - нещо, което според майката е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГК.

Ключовият въпрос пред ВКС:

Централният въпрос, който ВКС трябваше да реши, е: Може ли съдът да предостави режим на контакти на родителя, на когото не са предоставени родителските права, за периоди с равна продължителност с другия родител?

Този въпрос има изключително практическо значение, тъй като определя границите на т.нар. "споделено родителство" в българския правен контекст: и към момента само като законодателно предложение.

Анализ на съда и приложими правни норми:

ВКС в редица свои решени и в настоящото приема, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.

Съдът обосновава позицията си, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, според което когато липсва съгласие между родителите, законът сочи, че следва да бъде предпочетен единият от родителите, при когото детето да живее.

Особено важен момент от решението на ВКС е, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК, при задължителното ѝ тълкуване с Тълкувателно решение № 1/2017 г., следва да важи и в хипотезата по чл. 127, ал. 2 СК (при определяне на режим на лични отношения).

Баланс между законови изисквания и интереса на детето:

ВКС подчертава, че правото на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Затова режимът на личните отношения трябва да бъде определен съобразно особеностите на всеки случай, за да се осигури възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата на двамата родители.

Съдът посочва:

"Режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители."

Постановеното решение на ВКС:

След анализ на конкретните обстоятелства по делото, ВКС отменя режима, определен от въззивния съд, и постановява нов режим на лични отношения между бащата и детето:

1. Всяка втора седмица от месеца от 18:00 часа в петък (или след края на учебните занятия) до 18:00 часа в неделя
2. Всяка четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в понеделник (или след края на учебните занятия) до 12:00 часа в неделя

Този режим, според съда, ще способства да не се прекъсват пълноценните емоционални връзки между бащата и детето, като същевременно ще осигури необходимата стабилност и предвидимост в ежедневието на детето.

Практически изводи за адвокати и родители:

1. "Споделено родителство" в чист вид не може да бъде наложено от съда

   Когато родителите не могат да постигнат споразумение, съдът не може да наложи равно разпределение на времето с детето, тъй като това би противоречало на изискването на закона да се определи един родител, който да упражнява родителските права.

2. Широк режим на контакти е възможен и препоръчителен

Въпреки че "споделеното родителство" не може да бъде наложено от съда, бащата (или майката), на когото не са предоставени родителските права, може да получи широк режим на контакти.

1. Индивидуален подход към всеки случай

Съдът за сетен път посочва: трябва да бъдат прецени всички обстоятелства по делото, включително възрастта на детето, неговите навици, отношения с родителите, местоживеене, училищни задължения и други фактори.

1. Интересът на детето е водещ

   Независимо от законовите ограничения, интересът на детето остава водещ принцип при определяне на режима на лични отношения.

Заключение:

Решение № 15/16.01.2025 г. на ВКС представлява важна стъпка в изясняването на правната рамка на "споделеното родителство" в България.

Макар да не допуска налагането на равно разпределение на времето при липса на съгласие между родителите, то дава насоки за определяне на широк режим на контакти, който да гарантира правото на детето да поддържа отношения и с двамата си родители.

Това решение ще послужи като ориентир за съдилищата при решаване на подобни казуси и ще помогне на адвокатите да консултират по-ефективно своите клиенти относно реалистичните очаквания при определяне на режим на лични отношения след развод.