Що е то семейно жилище?

Позволявам си да пиша по темата, тъй като макар и съвсем просто понятието „семейно жилище“ не се разбира правилно. Изводът правя от консултации, при които виждам, че трудно може да се разбере от клиента защо, след като е собственик на жилище, не може да го ползва след развод?

От друга страна: както се вижда от определението, дадено в закона, Семейният кодекс не се интересува чия собственост е семейното жилище. Т.е. семейното жилище може да принадлежи общо на двамата съпрузи, може да е лична собственост на някой от двамата, може да е собствено на родител, може да жилище, наето под наем и пр.

С понятието семейно жилище“ борави Семейният кодекс. Той определя, че, цитирам:“семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца“. От самото определение става съвсем ясно, ако искаме да знаем дали жилището е семейно по смисъла на СК, ще разберем като си зададем въпроса: това жилището, в което семейството живее ли е? Ако отговорът е положителен, значи жилището е семейното жилище.

Какво означава изложеното до тук във връзката му със семейното право? На първо място, приемам, че семейното жилище е дома на едно щастливо семейство (това вече си е мой житейски извод). Ако обаче сме в процедура по прекратяване на брак следва да бъде обсъден въпросът за ползване на семейното жилище след допускане на развода. Тук ще разгледам само хипотезата, в която от брака има ненавършили пълнолетие деца на съпрузите, хипотезите, когато от брака няма деца или те са навършили пълнолетие, ще разгледаме на друго място.

Ако не съм споменала в друга статия, казвам го сега: когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът сам, дори и без направено искане от родителите, ще се произнесе по въпроса за ползване на семейното жилище след развода. Това произтича от възложеното на съда задължение да следи служебно за интереса на децата.

Какви са възможните решения съобразно вече на притежаваното право на собственост върху семейното жилище в разглежданата хипотеза?

Ако семейното жилище е собствено на единия съпруг и имаме ненавършили пълнолетие деца, съдът може да предостави ползването му на родителят, на който ще възложи упражняването на родителските права до навършване пълнолетие на децата.

Ако семейното жилище е съсобствено между двамата родители, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината за прекратяване на брака, здравословното състояние на съпруга, който претендира ползване и др.

Ако семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг (най- често на неговите родители), съдът може да предостави ползвамето му на другия съпруг. Условие за това отново е на този родител да са предоставени за упражняване родителските права. Тук обаче законът определя и срок, който е до една година от постановяване на решението, с което е предоставил ползването.

При всяка от посочените хипотези, съпругът, комуто е предоставено ползването на семейното жилище дължи заплащане на наем- било на другия съпруг, било на близките му. Наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ не се дължи. Т.е., ако от брака има родени две деца, родителят, комуто е предоставено ползването, ще дължи 1/ 3 част от наема, в най- лесната хипотеза за пресмятане.

Наемът може да се поиска от съпруга, който няма да ползва семейното жилище по време на бракоразводния процес. Ако това не е сторено, няма пречка в един по- късен етап да предяви молба пред съда за определяне на наем за ползване на семейното жилище, разбира се само в случай, че съпрузите не са го уговорили доброволно, когато съдебна намеса е ненужна.