
Поводът за написване на статията е едно често срещано в българското семейство намерение родители да уговарят определен имот да остане на едно от децата им, без да предприемат нужните стъпки за реално прехвърляне на правото на собственост чрез правна сделка.
За да е по- достъпна сложната материя, с която като адвокат по вещно право ще ви занимая днес, ще опростим с един пример: имаме двама родители, на които от брака са родени две деца. Приживе бащата нееднократно е заявявал, че желае жилището, което са придобили със съпругата по време на брака им, да "остане на сина му", защото на дъщерята "родителите са дали парична сума, за да й помогнат да си закупи жилище". Мисля, че подобни намерения на родител, без прехвърлителна сделка за имота, са широко известни за българските родители и- до тук нищо сложно за четящите статията.
Бащата е починал преди съпругата си като след неговата смърт и въз основа на направените от него изявления, че имотът ще "остане" за него, синът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в която твърдял, че владението върху имота му е предадено още приживе от неговия баща, което прави имота лично и изцяло негов. Майката изразила несъгласие с издадения нотариален акт по причина, че тя не се е нито разпореждала с притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота в полза на сина си, нито е изразявала съгласие имотът да остане само него и по тези причини твърди, че е останала собственик на имота на свое лично основание и по наследство на починалия съпруг.
Да подредим фактите: имотът, придобит по време на брака на родителите се притежава в неделима съсобственост, каквато е винаги съпружеската имуществена общност докато бракът трае. Изявленията на бащата, че желае имотът да остане само на сина на съпрузите не би могло да има за последица предаване на владението върху целия имот, нито пък на предаване владението върху идеална част от този имот, тъй като имотът се съпритежава в неделима съсобственост. Вярно е и друго: изявлението на съпруга не обвързва и съпругата. Изявлението само на един от съсобствениците в хипотеза, при която имотът се съпритежава в неделима съсобственост, че съсобственият имот следва да остане на един от техните низходящи поради това, че са дарили другия си низходящ със сума пари за закупуване на жилище, не може да бъде приравнена на предаване на владение.
Предаване на владението в подобна хипотеза може да се осъществи само при наличието на изявление в този смисъл изходящо и от двамата съпрузи. Изявлението на единия родител, че желае имотът да остане на едно от децата, не може да ангажира волята и на другия родител за притежаваната от последния идеална част от имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. И при тези съображения съдът е длъжен да не зачете нотариалния акт за правата върху имота, който има майката, съответно ще отмени нотариалния акт за притежаваниите от нея идеални части върху недвижимия имот.
Друго е разрешението, ако двамата родители приживе на съпруга бяха предали на сина си владението върху имота, което би имало за последица придобиване на правото на собственост при упражнявано от сина явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за период от 10 години.