Общото на тези ситуации е желанието Ви активно да участвате при взимане на най- важните решения, които се отнасят до детето ви.
Ако се разпознавате в една от тези ситуации, страницата по-долу Ви засяга директно.
Прочетете я вниматено.
Тя съдържа информацията, която се научава едва в кантората на адвоката.
След измененията в Семейния кодекс от 30 декември 2025 г. (чл. 59 СК) има два реални пътя да продължите да заемате значителна роля в живота на детето си и след развода или раздялата.
Изборът между тях определя не само резултата, но и какво остава между Вас и другия родител след делото, което не бива да се обезценява.
По-бързият и по-щадящият път.
Двамата родители договарят конкретни мерки: кой кога е с детето, как се вземат най- важните решения за неговото бъдеще, как се решават евентуални спорове. Съдът одобрява постигнатото споразумение.
Споразумението за споделени родителски права, одобрено от съда, има силата на съдебно решение. То не може да бъде променено едностранно от единия родител.
Срок: около 2–4 месеца.
Работи, когато има готовност за диалог от двете страни - когато и двамата родители осъзнават и зачитат ролята на всеки от тях в живота на детето.
Когато родителите не са способни да водят диалог.
Тук стратегията зависи от това как ще представите своите качества на родител в съдебната зала.
Новата редакция дава на съда само възможност да постанови съвместно упражняване на родителски права, но не го задължава.
Това е път с по-голяма тежест: повече доказателства, по-дълъг срок, по-висок емоционален заряд за двамата спорещи родители.
Срок: 8–18 месеца на първа инстанция.
Пълният анализ на двата пътя към споделени родителски права и новия чл. 59 СК →
На първата консултация ще Ви споделя откровено кой от тях е реалистичен и ще работи за Вашия случай .
Не кой Ви звучи най-добре.
До 30 декември 2025 г. споделено родителство се постигаше само по споразумение на родителите.
Новата редакция на чл. 59, ал. 3 СК за първи път позволи на съда да го постанови и без съгласие на родителите, но при условие, че и двамата родители са поискали упражняване на родителските права. Ето защо стратегията задължително включва представяне на съда на качествата ви като родител в най- добра светлина. Второто условие е: постановеното съвместно упражняване на родителски права да е в интерес на детето.
Звучи като пробив. Но не е.
На практика въведеното съвместно упражняване на родителските права не означава равно време с детето за двамата родители. Често обаче ще означава много по-тежък съдебен родителски спор:
Спор, в който и двамата родители задължително трябва да поискат от съда да упражняват родителски права. Следователно и да докажат, че са достойни родители, макар законът изрично да ги признава за такива.
Често в съдебните дела за родителски права, това става като се показват отрицателни качества на другия родител- което като адвокат по тези дела намирам за крайно грешна стратегия.
Подобен подход обтяга и усложнява тношенията между родителите, уврежда ги, точно когато детето има нужда те да си сътрудничат, за да се чувства то спокойно.
Тук ще посоча и, че винаги в българското семейно право двамата родители са били равнопоставени.
Винаги и подробно правя в исковата молба изложение на положителните родителски качества на родителя, който представлявам. Наблягам на:
- Минали грижи, настоящи, поета отговорност: емоционална и финансова.
- Изградена връзка с детето.
- Бъдещ принос в развитието и живота на детето.
При всеки конкретен случай положителните черти на родителя са различни, но винаги излагам всички подробно пред съда. Не засягам в отрицателна светлина качествата на другия родител.
Не правя компромис с този подход.
Затова и реалната стойност, която получавате по време на консултацията ни и работата по делото, не е да Ви обещая резултат, а да Ви покаже кой е правилният път, по който се стига най-успешно до значимо присъствие в живота на детето Ви. Това, което законът нарече съвместно упражняване на родителски права.
Баща идва на консултация след новата редакция на закона. Прочел е за „съвместно упражняване 50/50" и иска да заведе дело — убеден, че сега законът е на негова страна.
Майката е добър родител.
Новата редакция на Семейния кодекс не дава автоматично право на споделено упражняване на родителските права;
Дори по съдебен ред шансът за „равно време" не е по-висок от преди- промяната на закона не се отнася до равно разпределено време с детето между родителите;
Ако заведе дело, трябва да поиска задължително упражняване на родителските права, да изложим подробно всички негови положителни качества, без да засягаме качествата на майката**
Първо да опитаме споразумение за разширен режим на лични отношения. Така или иначе Семейният кодекс е възложил родителските права на всеки един родител. Това не се променя и ако в решението пише, че един родител ще ги упражнява.
Клиентът прие.
Договорихме с майката режим: три вечери седмично, всеки втори уикенд от петък вечер, половината ваканции. Този изход потвърди преценката ми от първата консултация.
Честната оценка на първата консултация спести на клиента поне 16 месеца дело, разноски и емоционално изтощение и то за изход, който и без това не е гарантиран с новото изменение на Семейния кодекс.
Отношенията му с майката на детето се запазиха уважителни.
(Името и подробностите са променени с цел поверителност.)
АДВОКАТ
Цветелина Трайкова | Споделени родителски права | Пловдив
По дела за родителски права виждам и двете страни на новия закон - родители, които с едно споразумение запазиха детето си извън съдебната зала, и такива, които влязоха в дело, убедени че законът е на тяхна страна.
Затова не започвам с обещание. Започвам с честна оценка на фактите по Вашия казус: кой път реално стига до значимо присъствие в живота на детето Ви и кой само звучи добре.
Говоря разбираемо, без юридически жаргон, защото решение за дете не се взема на език, който не разбирате.
На първата консултация ще Ви кажа какво е постижимо, какво не е, и кое НЕ бива да правите, преди да сте чули отговора.
адвокат Цветелина Трайкова, 11 години практика по семейноправни дела
Не. Дори след новата редакция съдът не е длъжен да постанови съвместно упражняване. То е възможно само когато и двамата родители са го поискали и съдът прецени, че е в интерес на детето. Без съгласие от другия родител по-сигурният път остава споразумението.
Зависи от това дали другият родител е готов на диалог. Споразумението е по-бързо, по-евтино и не разрушава отношенията. Делото е за случаите, в които диалогът е невъзможен. На консултацията ще преценим кое е реалистично точно за Вас.
Това е сценарий, за който се подготвяме още в първата консултация — не на петото съдебно заседание. Често пътят тогава е разширен режим на лични отношения, който на практика се доближава до споделено родителство, с по-малко конфликт.
Много. По новия закон социалният доклад вече сравнява двамата родители, не оценява единия. Подготовката за срещата със социалния работник често решава дела, които иначе биха се загубили.
